Лихвите остават стабилни, но ОИСР бие тревога за пенсиите

България участва в първото си заседание като пълноправен член на еврозоната, на което Управителният съвет на Европейската централна банка реши да запази основните лихви без промяна. Решението гарантира по-висока сигурност за българския бизнес при обслужването на дълговете и по-голяма предвидимост за инвестициите, заяви финансовият анализатор Борис Марков в предаването "РеВизия" по "NOVA".

"За България това означава, че лихвите за фирмите няма да се променят и паричните потоци могат да се инвестират в бъдещето", посочи експертът. Той допълни, че бизнес цикълът на страната вече конвергира с този в Европа, което прави общата лихвена политика на ЕЦБ ефективна и за нашата икономика.

Ротацията на гласовете и правото на глас

Въпреки историческото присъединяване на страната към „клуба на богатите“, българският гуверньор на БНБ не гласува в това първо заседание заради системата за ротация. С влизането на България като 21-ва членка се активира нова формула, при която 21 управители на национални банки споделят общо 15 гласа. Петте най-големи икономики (Германия, Испания, Италия, Франция и Нидерландия) разполагат с 4 гласа, докато останалите 16 държави, сред които и България, се ротират за останалите 11 гласа.

Според Борис Марков, макар и с ротирано право на глас, силата на българския представител е пропорционално три пъти по-висока от тежестта на нашата икономика.

Предупрежденията на ОИСР и рискът от огромен дълг

Паралелно с интеграцията в еврозоната, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие излезе с критичен доклад за България. Институцията предупреждава, че ако текущата траектория на публичните разходи се запази, държавният дълг може да скочи от сегашните 25 процента до 90 процента от БВП до 2050 година.

Като основен системен риск се посочва пенсионната система. Експертите от ОИСР са категорични, че са необходими болезнени реформи – или намаляване на размера на пенсиите, или увеличаване на осигурителните вноски и пенсионната възраст. Организацията отправя критики и по отношение на корупцията, управлението на отпадъците и неефективното харчене на публични средства, които се превръщат в разход, а не в инвестиция.

Предизвикателствата на силното евро

На валутните пазари се наблюдава засилване на еврото спрямо долара, което носи смесени сигнали за българската икономика. От една страна, по-слабият долар означава по-ниски цени на горивата и енергията за потребителите у нас. От друга страна обаче, силното евро и евентуалните търговски мита могат сериозно да ударят конкурентоспособността на българския износ към пазари извън Европейския съюз.