Реформа в режима засяга 61 държави

Европейският съюз подготвя сериозни промени в политиката си за безвизови пътувания, които могат да засегнат гражданите на 61 държави. Според новите правила, Брюксел ще може много по-лесно да прекрати временно или трайно безвизовия режим при констатирани нарушения или рискове, свързани с миграцията, сигурността или човешките права.

Реформата, която беше инициирана от Европейската комисия през 2023 г., има за цел да превърне визовия режим в по-ефективен инструмент за борба с незаконната миграция и за упражняване на политически натиск върху трети страни. С новите правила ЕС ще може да реагира много по-бързо в случаи на рязко увеличаване на броя на граждани, които остават в Съюза след изтичане на разрешения им срок, или когато трети държави използват либерализирания режим за свои политически цели.

Нови основания за спиране на безвизовото пътуване

Сред новите основания, които ще позволят на ЕС да спре безвизовия режим, са:

• Несъответствие с визовата политика на ЕС, например когато трета страна позволява безвизов достъп на граждани от държави с висок миграционен риск към ЕС
• „Хибридни заплахи", като умишлено насочване на мигранти към границите на ЕС, подобно на действията на Русия и Беларус
• Прилагане на схеми за „златни паспорти", които позволяват на чужденци да получат гражданство без реална връзка с държавата
• Сериозни нарушения на човешките права или международното право

Решението за задействане на механизма ще бъде взето от Европейската комисия, но окончателното одобрение ще зависи от държавите членки, които ще гласуват с квалифицирано мнозинство. Експерти определят този механизъм като „ядрена опция", която ще се използва само когато всички други средства са изчерпани.

Промените идват в момент, когато ЕС изразява все по-голяма загриженост относно нарастващата миграция и опитите на трети страни да използват визовата политика като инструмент за оказване на политическо влияние. Същевременно някои от потенциално засегнатите държави вече изразиха притеснения, че новите правила могат да се превърнат в средство за политически натиск, а правозащитни организации настояват за по-голяма прозрачност и защита на правата на обикновените граждани.

Преговорите между Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на ЕС се очаква да приключат до края на юни, по време на полското председателство.