Брюксел поема финансовата тежест след оттеглянето на САЩ

Европейската комисия представи днес финалните параметри на мащабния заем от 90 милиарда евро за Украйна, който трябва да спаси Киев от финансов колапс тази пролет. Зад гръмките заглавия за солидарност обаче се крие условие, което може да забави фатално доставките за фронта: задължението парите да се харчат приоритетно за оръжия, произведени в ЕС.

Решението идва в критичен момент, когато войната навлиза в петата си година, а финансовата подкрепа от САЩ е практически прекратена след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп.

Спасителен пояс с условия

Планът, цитиран от "Блумбърг", предвижда 60 милиарда евро да отидат директно за военни нужди, а останалите 30 милиарда – за поддържане на държавните функции в Украйна. Урсула фон дер Лайен нарече това "силен сигнал" за ангажимента на Европа.

Дяволът обаче е в детайлите. Брюксел налага директива парите да се използват за покупка на "европейски оръжия". Украйна ще има право да купува от трети страни (като САЩ, Южна Корея или Турция) само ако докаже "спешна нужда" и липса на европейска алтернатива. Дори тогава, Киев ще се нуждае от изрично одобрение от Комисията.

Това условие на практика превръща спешната помощ в субсидия за европейския военно-промишлен комплекс. Рискът е очевиден: докато украинската армия чака одобрение от чиновници в Брюксел за покупка на снаряди от извън ЕС, руската офанзива няма да спре.

Финансова алхимия: "Вечният дълг"

Документите разкриват и безпрецедентен финансов механизъм. Заемът няма краен срок за погасяване. Европейският съюз ще изплаща лихвите (около 3 милиарда евро годишно) вместо Украйна, а главницата ще остане в счетоводните книги за "обозримо бъдеще".

Еврокомисарят Валдис Домбровскис потвърди, че заемът ще бъде "прехвърлян" във времето. Това де факто превръща операцията в безвъзмездна помощ (грант), маскирана като заем, за да се заобиколят бюджетните ограничения на ЕС.

Лидерите на ЕС обещаха през декември, че Украйна няма да връща тези пари, освен ако Русия не плати репарации. Въпреки че активите на руската централна банка остават замразени, политическата воля за тяхната директна конфискация все още липсва в редица европейски столици.