Санкциите срещу Москва се препънаха в цената на петрола

Посланиците на страните от Европейския съюз не постигнаха консенсус по новия 21-ви пакет от санкции срещу Русия по време на срещата си в Брюксел, съобщават от Reuters. За да избегнат хаос на енергийните пазари, дипломатите се споразумяха за спешно техническо решение – таванът на цените на руския петрол да остане замразен на 44,10 долара за барел до 23 юли 2026 година, докато дискусиите по спорните точки в санкционния пакет продължават.

Първоначално предложените от Европейската комисия през юни мерки имат за цел да засегнат критични сектори от руската икономика. Те включват блокиране на трансакциите на още 31 руски банки, рестрикции за 20 финансови и крипто платформи в трети страни, както и забрана за износ на компоненти за военната индустрия и дронове, предава Reuters.

Спасителен пояс срещу поскъпване на петрола

Временното замразяване на ценовия лимит до 23 юли е критичен ход за европейската икономика. Настоящият таван от 44,10 долара за барел влезе в сила в началото на годината, като формулата изисква той да се актуализира на всеки шест месеца спрямо пазарните нива.

Поради сериозната криза в Близкия изток и блокирането на Ормузкия пролив, средните цени на суровия петрол се повишиха рязко. Ако дипломатите не бяха спрели действието на досегашната формула, таванът за руския експорт щеше автоматично да скочи до близо 75 долара за барел на 15 юли. Това щеше да позволи на Кремъл да генерира огромни допълнителни приходи за военната си машина – сценарий, който Брюксел се опитва да предотврати на всяка цена.

Спорните точки разделят столиците в ЕС

Въпреки сериозността на ситуацията, единството в Комитета на постоянните представители (Coreper) се пропука. Част от държавите членки настояват за изключения, докато други изискват много по-радикални мерки.

Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас критикува липсата на гъвкавост и призна, че съгласие по целия пакет все още няма:

„Днес се надяваме да постигнем съгласие за включването на 250 лица в индивидуалните санкционни списъци. Това е най-мащабната вълна от санкционирани лица досега. Успоредно с това работим и по 21-вия санкционен пакет, но по него все още няма консенсус.“

Новият външен министър на Литва Кястутис Будрис подчерта при пристигането си в Брюксел, че Вилнюс настоява за далеч по-строг подход към руския енергиен сектор и по-конкретно върху вноса на втечнен природен газ (LNG). Зад кулисите на преговорите обаче се водят и други битки. По неофициална информация от дипломатически източници, от първоначалния проект за санкции вече са отпаднали ключови фигури като патриарх Кирил и основателя на „Лукойл“ Вагит Алекперов, което допълнително бави финализирането на общото решение.