Всички експерти са сериозно загрижени, че България марширува прекалено бързо към еврото,  европейски политици бият тревога

Защо в Брюксел са притеснени от въвеждането на еврото в България? Отговорите дава Дойче Веле. 

В публикация под заглавие "Олигарси и корупция: Брюксел се страхува от България" германският "Ди Велт" пише за пътя на България към еврозоната. В началото на статията кореспондентът на изданието Тобиас Кайзер припомня за снимките с пистолета, кюлчетата и пачките и пояснява:

„И до днес не се знае кой е направил тези снимки и кой е дал поръчката. Дали пачките и оръжието действително са се намирали в спалнята - или пък фотографът ги е инсценирал. Ясно е едно: интимните снимки на политическия лидер бяха заплаха, навярно по поръчение на един олигарх, с когото бившият треньор по карате и телохранител Борисов кръстоса шпаги. Снимките илюстрират състоянието на българското общество и политика: могъщи олигарси, забогатели след падането на Желязната завеса, задкулисно дърпат конците, а корупцията е голям проблем. Сенчестата икономика избуява, а много млади хора напускат страната, защото не виждат никаква перспектива.“

България и еврото: защо в Брюксел се тревожат

С това въведение авторът оформя рамката, в която да впише темата за България и еврото. Защото, според него, именно описаната действителност кара мнозина в Брюксел да се тревожат от влизането на България в еврозоната. Да, страната изпълнява Маастрихтските критерии, припомня той: инфлация под 2% вече две поредни години, един от най-ниските държавни дългове в целия ЕС, бюджетен дефицит от едва 3% въпреки пандемията и кризата, предизвикана от нея. Авторът отбелязва, че България е била наградена за тези си усилия с ясна перспектива за влизане във валутния съюз, а правителството е представило план за преминаване към еврото още на 1 януари 2024 година.

За този план пише и електронното издание „Юрактив“. То припомня, че при въвеждането на еврото ще бъде запазен сегашният обменен курс, а двете валути ще функционират паралелно в продължение на един месец. „В документа са фиксирани освен това и правилата за новото изчисляване на цените и на други стойности, както и процедурите за обмяната на пари в брой и конвертирането на влоговете.“ Изданието отбелязва, че заместник-председателят на Еврокомисията Валдис Домбровскис също е посочил 1 януари 2024 като възможна дата за въвеждане на еврото в България. Засега обаче няма официално обещание или някакви гаранции, че тази дата ще бъде спазена.

Но както пише кореспондентът на „Ди Велт“, в момента европейски политици предупреждават да не се избързва - защото България е бедна страна, а финансовата престъпност представлява сериозен риск. Германската медия цитира евродепутата от ХСС Маркус Фербер, според когото боязънта от присъединяването на България към еврото е голяма. Фербер, който е член на Валутната комисия към Европарламента, казва още: „България е отличник и поработи здравата, за да изпълни всичките пет критерия за еврото. Но България е и най-бедната страна в ЕС, която се бори с най-големите социални проблеми. Всички експерти в Брюксел са сериозно загрижени, че България марширува прекалено бързо към еврото. Аз също.“

Авторът на статията отбелязва, че Фербер поддържа добри връзки с България, но въпреки това се опасява да не би страната да се превърне в проблемното дете на еврозоната. „Като член на еврозоната България вече няма да може да девалвира валутата си като реакция на икономически шокове, а растящите цени в евро може да вкарат части от населението във финансови затруднения“, четем още в статията.

"Еврозоната може да си навлече сериозни рискове"

„Ди Велт“ цитира и евродепутата от Зелените Свен Гиголд, който също членува във Валутната комисия на ЕП. Гиголд смята, че с приемането на България еврозоната може да си навлече сериозни рискове - най-вече заради корупцията и прането на пари. “България не бива да се присъединява към еврото, преди да се е справила с финансовата престъпност“, казва германският политик. Според него равнището на банковия надзор в България е незадоволително. В страната не се следи достатъчно зорко за пране на пари, а в дългосрочна перспектива това застрашава финансовата ѝ стабилност, смята Гиголд. В края на статията вестникът дава думата и на адвоката Димитър Калдамуков, който казва: „Редица по-малки банки в България се контролират от олигарси. Публична тайна е, че тези банки не са в най-добро състояние“.