ЕК: България е на второ място по бюджетни разходи за правосъдие
- Редактор: Виктория Христова
- Коментари: 0
Докладът отбелязва тенденция към увеличаване на разходите за информационни и комуникационни технологии
Докладът за 2022 г. на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ), който обобщава събраните данни от 2020 г., посочва ръст на средните номинални стойности (без инфлационни корекции) на бюджетните разходи за правосъдие в европейските държави в размер от 8%, в сравнение с 2018 г. Документът показва също значителни разлики в заложените средства за разходи на страните, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
Бюджетните разходи за правосъдие са нараснали със средно 8% между 2018 г. и 2020 г., но разликите между отделните държави са големи. Най-висок ръст бележи Малта (46%), следвана от България (26%), Чехия (14%) и Дания (12%). По-умерен е ръстът на разходите в Белгия (5%) и Франция (4%). Има и страни с намалени разходи в правосъдната сфера като Гърция (-13%) и Кипър (-3%).
Докладът отбелязва и тенденция към увеличаване на разходите за информационни и комуникационни технологии (ИКТ), на които се гледа като средства, които ще допринесат за по-голяма прозрачност, ефикасност и качество на правосъдните услуги, особено в контекста на пандемията от КОВИД-19. Страните на първо място по този критерий са Латвия и Израел.
Европейската комисия за ефикасност на правосъдието разглежда данните за 44 от 46 страни членки на Съвета на Европа (без да посочва информация за Лихтенщайн и Сан Марино), към които добавя и тези от трите страни наблюдателки - Израел, Казахстан и Мароко.
Според друга част от доклада, публикуван днес, има значително повече жени, отколкото мъже сред съдиите и прокурорите. Това наблюдение обаче не важи за ръководните позиции, се вижда от документа за състоянието на съдебните системи в страните членки на Съвета.
Авторите на доклада констатират, че стереотипите за жените в правосъдието все още са реалност. Докато мнозинството магистрати са жени (56% средна стойност, 67% във Франция), те все още са недостатъчно представени като председатели на съдилища (38% средна стойност, 39% във Франция) и ръководители на прокуратури (38% средна стойност, 31% във Франция).
Значителен напредък се отбелязва в Италия и, в по-малка степен, в Австрия и Нидерландия, се казва още в доклада, който подчертава, че процентът на жените сред магистратите е доста по-голям в страните, където почасовата работа е възможна.
