Европейската банка ревизира надолу растежа за 2025 година

Българската икономика навлиза в период на плавно забавяне на растежа, въпреки оптимистичния тон в последния доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Според официалните данни, цитирани от БТА, финансовата институция прогнозира брутният вътрешен продукт (БВП) на страната да нарасне с 2,7 процента през 2026 година, като за 2027 година се очаква допълнителен спад на темпото до 2,6 на сто.

Анализаторите на банката ревизираха надолу и очакванията си за изминалата 2025 година. Оценката е значително понижена с 0,3 процентни пункта, като реалният растеж възлиза на 2,9 процента. На този фон минималното повишение от едва 0,1 процентен пункт в прогнозите за 2026 година има по-скоро козметичен характер и не променя общата тенденция към икономическо охлаждане.

Социалната цена на инфлацията

Докладът отчита забавяне на инфлацията в държавите от региона, която спада до 5,5 процента към края на декември 2025 година. Това финансово успокояване обаче идва с висока социална цена за гражданите.

Експертите на ЕБВР изрично посочват, че овладяването на цените е подпомогнато от по-слабия ръст на заплатите и поддържането на положителни реални лихвени проценти. На практика това означава системно задържане на доходите на домакинствата и по-скъпи кредити за бизнеса, което директно ограничава покупателната способност на населението в полза на макроикономическата статистика.

Глобални фактори и вериги за доставки

В регионален план България продължава да се представя над средното ниво за Югоизточна Европа, където се очаква икономическият растеж да достигне едва 1,4 процента за 2025 година. Въпреки геополитическите конфликти, икономиките показват известна устойчивост спрямо външни шокове.

"Търговската политика е имала по-малко икономическо въздействие от първоначалните опасения," обясни главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик, цитирана от БТА.

Преструктурирането на глобалните вериги за доставки и засиленото търсене на технологии, свързани с развитието на изкуствения интелект, продължават да оказват частична подкрепа на икономическата активност и отварят нови, макар и непредвидими ниши за българския износ.