Politico: Белият дом при Доналд Тръмп се превърна в "зала за сделки"

Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп е използвал властта на поста си, за да изисква финансова цена от всеки, с когото си сътрудничи – от държавни лидери до големи корпорации. Това твърди в свой анализ за авторитетното издание "Politico" Иво Далдер, бивш посланик на САЩ в НАТО.

Според Далдер, този подход е бил демонстриран още при първата среща на Тръмп с тогавашния германски канцлер Ангела Меркел. Тръмп е заявил, че Германия харчи твърде малко за отбрана, с което товари САЩ, и е обобщил претенциите си с думите: "Ангела, дължиш ми един трилион долара". Въпреки че Германия не е платила нищо, този разговор е задал тона на бъдещите отношения на Тръмп със света, пише в анализа, цитиран от БТА.

"Страхотна сделка" за петролните магнати

Стратегията за натиск е била в ход още преди преизбирането на Тръмп. През април 2024 година, по време на вечеря в имението си Мар-а-Лаго, той е призовал около 20 водещи петролни магнати да съберат 1 милиард долара за кампанията му. В замяна им обещал, че това ще бъде "страхотна сделка", като се ангажирал да намали данъците им и да премахне регулации още в първия ден от евентуалното си управление.

След завръщането си в Белия дом, според анализа, Тръмп е превърнал Овалния кабинет в "зала за сделки срещу услуги", като е притискал адвокатски кантори, медии и университети да предоставят безвъзмезден труд или да плащат милиони, за да избегнат съдебни дела или спиране на федерално финансиране.

"Златна акция" и данък върху чипове

Дори големите корпорации не са били пощадени. Администрацията на Тръмп е одобрила придобиването на U.S. Steel от японската Nippon Steel едва след като правителството е получило "златна акция". Тя му дава право на вето върху ключови решения като закриване на заводи.

Подобен подход е приложен и към технологичните гиганти. Държавната субсидия за "Intel" е била превърната в 10-процентов дял в компанията, а на "Nvidia" и "AMD" е било разрешено да продават чипове на Китай, но срещу 15-процентов данък върху продажбите.

Търговски натиск върху съюзниците

Най-близките съюзници на Америка също са усетили натиска. След заплаха за 25-процентови мита върху вноса, Тръмп е постигнал споразумения с Европейския съюз, Япония и Южна Корея за въвеждане на постоянно 15-процентово мито.

В допълнение, тези държави са се съгласили да направят огромни инвестиции в САЩ. Според анализа, става дума за 350 милиарда долара от Южна Корея, 550 милиарда от Япония и до 600 милиарда от европейски компании. Европа също така се е ангажирала да закупи американски енергийни продукти на стойност 750 милиарда долара за четири години.

Иво Далдер заключава в своя анализ, че макар в краткосрочен план "президентството на рекета" да работи, в дългосрочен план тази стратегия е обречена. Тя поражда неприязън и кара партньорите да търсят алтернативи, където взаимните интереси не се свеждат до личните амбиции на един човек.