Влизаме в антидрон инициатива със сумата от 220 000 евро

България не трябва да отправя прибързани обвинения за атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море, преди разследването да установи извършителите и произхода на безпилотните апарати. Това заяви народният представител от „Прогресивна България“ и член на парламентарната Комисия по външна политика Димитър Петров в студиото на предаването „Денят започва“ по БНТ. Депутатът съобщи още, че страната ни вече е уточнила финансовите параметри и ще се присъедини към международната инициатива за противодействие на дронове срещу вноска от 220 000 евро.

Според народния представител правителството е реагирало адекватно на ескалацията на напрежението в морската ни акватория, като вече е провело разговори на високо равнище с НАТО, Европейската комисия и съседните държави.

„Взети са всички необходими мерки. Вярвам, че постъпихме максимално адекватно на ситуацията“, коментира Димитър Петров в ефира на обществената телевизия. Той отхвърли упреците на опозицията за недостатъчен отбранителен потенциал с аргумента, че настоящият кабинет не може да носи отговорност за пропуските в армията, натрупани през предходните години.

Подводни огледи и версия за трета страна

Позицията на управляващите идва дни след като при поредна вълна от удари с дронове край българското крайбрежие беше поразен плаващият под малтийски флаг кораб „Челси-3“ източно от Бяла, а товарният плавателен съд „Ейч Ес Дигнити“ потъна край Шабла. За да се изясни произходът на атакуващите средства, българските власти са поискали международно съдействие за подводни изследвания на потъналите плавателни съдове с цел откриване на останки от безпилотните апарати.

„Няма категорични доказателства, че това са нападения на Руската федерация. Тепърва трябва да се проведат необходимите разследвания, преди да бъдат установени съответните дронове и да се види откъде произхождат. Не може да се направи такова заключение, преди да има достатъчно информация“, подчерта депутатът от „Прогресивна България“.

Той допусна като свое лично предположение възможността зад ударите по търговското корабоплаване да стоят и други участници, които имат интерес от изостряне на обстановката в Черноморския регион.

„Защо не мислим и в посока, че това може да е така от някоя трета страна, която иска да задълбочи конфликта в Черно море? Не изключвам различни възможности, но това са мои лични предположения. Не мога да кажа откъде са тези дронове, преди да бъдат установени необходимите факти“, допълни народният представител.

По думите му следващите дипломатически стъпки спрямо Москва ще зависят изцяло от резултатите от проверките. Като възможни мерки при доказана вина той посочи повторно извикване на руския посланик и връчване на официална протестна нота, но предупреди срещу пълно прекъсване на дипломатическите отношения.

„Не трябва да се стига до пълно затваряне на дипломатическите канали. Няма как при сегашните обстоятелства да се заиграваме с националната сигурност и да отправяме обвинения, без да има ясна информация за това“, категоричен беше Димитър Петров. Той призова опозиционните партии да представят реални доказателства, ако разполагат с такива, вместо да отправят публични обвинения преди края на следствените действия.

Защита на крайбрежието и пренасочване на военни ресурси

По отношение на защитата на морската ни граница членът на външната комисия обясни, че Министерството на отбраната може да пренасочи налични средства за охрана към Черноморското крайбрежие, без този ход да оголи сигурността във вътрешността на страната.

Успоредно с това София ще подаде заявление за включване в съюзническата инициатива на НАТО за защита от безпилотни системи. Според депутата забавянето до момента се е дължало на липсата на яснота за точните финансови ангажименти на държавата ни.

„Доколкото ми е известно, България не е влязла в тази инициатива, тъй като не е имало пълната информация какви ще бъдат разходите и каква ще бъде вноската, която трябва да направим. Тази инициатива започна още през февруари, тоест и предишното правителство е имало възможност да вземе решение. Очевидно можеше да вземе решение за 10-годишното споразумение с Украйна, което има много по-големи клаузи за разход, свързани с България“, посочи Димитър Петров.

След като вече е изчислено, че българската вноска възлиза на 220 000 евро, страната ни пристъпва към присъединяване. Освен това правителството е поискало от НАТО подкрепа не само за наблюдение на морската акватория, но и за реално укрепване на отбраната срещу въздушни и морски дронове. Коментирайки сигналите за повредени антени на сателитната система „Старлинк“, политикът отново призова да не се спекулира с чувствителни теми преди изясняване на фактите.

„В момента има политически партии, които като бяха на управление, не предприеха абсолютно никакви действия, каквито те искат в момента от нас. Те дори не бяха извикали руския посланик на такава среща“, отбеляза още гостът в телевизионното студио.

Демилитаризирана зона и отказ от член 4 на НАТО

Като дългосрочно решение за гарантиране на свободното търговско корабоплаване управляващите подкрепят идеята за налагане на мораториум върху военните действия в Черно море. Предложението вече е обсъдено на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, както и на двустранни разговори с черноморските съседи Румъния и Турция.

„Да се търси по някакъв начин Черно море да бъде демилитаризирана зона, тоест да няма военни действия в Черно море, е стъпка, която предприема и сегашното правителство. Проведени са необходимите разговори първоначално с Румъния и Турция, а въпросът ще бъде обсъждан и на Съвета на Европейския съюз“, уточни Димитър Петров. Според него подписването на писмено споразумение с участието на всички заинтересовани държави може да създаде нужния международен натиск, тъй като и Русия, и Украйна разчитат на черноморските търговски маршрути за своите доставки.

В същото време народният представител се обяви против незабавното задействане на член 4 от Северноатлантическия договор за спешни консултации в НАТО при заплаха за сигурността.

„За да се пристъпи към съществени външнополитически действия, независимо дали става въпрос за отзоваване на посланик, или за активиране на член 4 от договора на НАТО, трябва да имаме ясни доказателства. Коя е нападащата страна, откъде е и чии са ресурсите – това също е много важно“, аргументира се той.

В разговора беше засегнато и посещението на представител на украинското президентство у нас. Депутатът от „Прогресивна България“ определи срещите между София и Киев като важен елемент от усилията на кабинета да действа като посредник за мирно уреждане на конфликта, без страната ни да затваря вратата пред нито една от воюващите страни и без да остава изолирана от бъдещи мирни преговори. По отношение на вътрешнополитическия диалог той отхвърли твърденията, че подкрепата на ГЕРБ по време на предходния Консултативен съвет за национална сигурност е била политическа услуга към властта, изтъквайки, че всяка партия има собствен интерес да участва по темата за отбраната. В края на участието си депутатът призова българските граждани да запазят спокойствие на фона на усложнената обстановка в региона.