Политологът очаква съдебната реформа да остане на заден план заради вота

Политологът Димитър Ганев от изследователски център „Тренд“ прогнозира пред bTV, че предстоящите на 25 октомври президентски избори ще доминират обществения дебат в България през новия политически сезон. Вотът за държавен глава ще остави на заден план темите за съдебната реформа и заявената от кабинета битка с олигархията.

Новият политически сезон започва с възобновяване на пререканията между управляващите от „Прогресивна България“ и опозицията. Ако предишният сезон приключи с темата за бюджета, стигнала до Конституционния съд, новият стартира със заявки за съдебна реформа, нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) и избор на главен прокурор.

Според анализатора обаче, именно президентският вот ще застане на преден план.

„Винаги, когато има избори, те стоят най-отпред. Напълно нормално е, според мен. А иначе относно сюжета за съдебната реформа и конституционните промени, които се предлагат, те ще отидат отвъд края на октомври, началото на ноември. Така че това ще е нещо, което ще се развива в рамките на следващата половин година, може би и повече“, коментира Ганев.

Очаквания за съдебната система

По думите му е възможно в новия ВСС да влязат лица, които не са свързани с досегашния модел и нямат право да повторят мандата си. Това обаче не означава непременно радикална промяна в системата.

„Това по никакъв начин не означава, че ще има кой знае колко радикална смяна в кадровия състав на системата. Това са едни и същи хора. Няма как да намерим нови хора“, посочи политологът. Все пак той изрази надежда, че новите кадровици ще покажат воля за промени предвид натрупаните критики към институцията в последното десетилетие.

Премиерът и битката с олигархията

Сред големите политически сюжети остава и заявената битка с олигархията. Повод за анализа е изказването на премиера Румен Радев от 14 август в Плевен: „Елиминирахме олигархията от политическата власт. Последователно и с конкретни стъпки изпълняваме обещанията си.“ Дни по-късно от управляващото мнозинство уточниха, че не твърдят, че са преборили олигархията напълно, а че процесът е започнал.

Според Димитър Ганев трябва да се прави разграничение между отстраняването на конкретни лица от властта и цялостното премахване на влиянието на модела.

„Това не означава, че тяхното място въобще в българското политическо пространство е елиминирано. Ако кажат, че са преборили олигархията и са елиминирали напълно този модел, тогава какво ще правят оттук нататък? И тогава ще бъде зададен въпросът: „Ами добре, какъв е резултатът от всичко това?“ И отговорът ще бъде много труден от страна на властта“, обясни Ганев, допълвайки, че на управлението му липсва по-голям разказ, който да даде положителна перспектива за страната.

Сблъсъци между управляващи и опозиция

Относно размяната на реплики между кабинета и опозицията за убийството в Пловдив и твърденията за хибридни атаки от Иран, Ганев не вижда съществена промяна в политическия ландшафт. Според него става дума за поредния рутинен сблъсък, който не носи съществени дивиденти на нито една от страните.

Президентски избори и кандидати

До първия тур на изборите на 25 октомври остават точно два месеца. За да бъде избран държавен глава на първи тур, пред урните трябва да застанат над половината от имащите право на глас. При списъци от около 6 600 000 души, това означава активност от 3 300 000 избиратели – условие, което почти сигурно няма да бъде изпълнено, тъй като проучванията на „Тренд“ показват готовност за гласуване при около 2 700 000 българи.

Големият въпрос остават кандидатурите. Относно все още необявената официално номинация на Андрей Гюров, Ганев смята, че забавянето е форма на тактическо действие за поддържане на интереса. Ако той бъде издигнат, вероятно ще получи подкрепата на ПП и ДБ.

Такава конфигурация поставя ГЕРБ в изключително сложна ситуация.

„Ако ГЕРБ издигне самостоятелен кандидат, има потенциален риск да завърши на трето място. Ако подкрепи Андрей Гюров, това също няма да бъде добър вариант, защото самите симпатизанти и структури на ГЕРБ имат много трудни отношения с ПП-ДБ през годините“, заключи политологът.