Днес отбелязваме Световния ден на психичното здраве - 10 октомври

В тази връзка публикуваме разговор с Елена Лазарова - психолог към КОЦ - РУСЕ:

1. Защо е важна психологическата подкрепа към жена с диагноза рак на гърдата?

Психологическата подкрепа помага на жените с онкологична диагноза в грижата им за себе си, за психическото им здраве. Психическото благополучие е от решаващо значение за общото здраве, ведно с пълноценното хранене, оптималния сън и достатъчното движение. Когато човек усеща загриженост, искрено и топло отношение, това укрепва вярата в собствените сили и справяне с предизвикателството, пред което е изправен. Психологическата подкрепа съдейства за вентилиране на негативните емоции, разбиране на ситуацията и адаптация към нея, справяне със стреса, вземане на правилни решения, подпомага процеса на възстановяване и оздравяване на пациентките.

2. С какви страхове трябва да се преборят пациентките с такава диагноза? 

Жените с рак на гърдата споделят, че се безпокоят за своето здраве, за живота си и бъдещето; страх от рецидив на заболяването; притеснява ги наличието на физически симптоми като умора, проблеми със съня или изпитване на болка; усещат затруднения във възприемането на собственото тяло; налице е тревожност, свързана с лечението, натрапливи мисли за диагнозата или постоянна тревожност; проблеми в комуникацията с партньора, усещане за уязвимост; задават си екзистенциални въпроси.

Посрещането на страховете е индивидуален процес и подходът също, поради субективното възприемане и преработване на психосоциалния стрес и негативните емоции, свързани с него.

Адаптацията към ситуацията с онкологична диагноза е успешна при пациентките, които са в състояние да управляват смущенията на житейските си роли, да регулират емоционалния стрес и да продължават активно да участват в живота. Адаптацията на човек се отнася до конкретните мисли и поведение, които той използва в своите усилия да се приспособи.

За психологическото си благосъстояние пациентките е важно  да изградят стратегии за адаптация към ситуацията, в която се намират, които включват няколко основни момента: умения за управляване на специфичните ежедневни проблеми; познаване и регулиране на отрицателните емоции; познаване на източниците на позитивни емоции лично за тях; намиране на смисъл в случващото се.

Добър знак за адаптиране  към ситуацията е възобновяване на активното  участие в ежедневните дейности и изпълняване на обичайните роли на съпруга, родител, работещ, приятелка успоредно с лечението. Откритото изразяване на чувствата и емоциите, страховете за бъдещето, ефективното разрешаване на проблемите с помощта на подкрепяща среда са предпоставка за успешната адаптация на лекуващите се.

3. Как би могъл да се пребори  страха от непознатото?

В началните етапи на лечението, човек не знае какво се случва с него, колко сериозно е състоянието му и какви последствия може да има.  Страхът от непознатото е естествен. Увеличава се усещането на личността за несигурност, появява се страх, че не може да планира събитията от живота си, поради загуба на чувство за контрол над ситуацията. Най-често емоционалната реакция на тези обстоятелства е безпокойство. В такива моменти за пациентките са особено важни категоричната позиция на лекаря, кратките и ясни обяснения, доверието и оптимизмът. 

Информираността е с определящо значение за регулиране и овладяване на безпокойството и тревожността на лекуващите се. Ясно поднесената, логична информация от лекуващия екип помага на пациентките да вземат информирани решения за бъдещото лечение. Ведно с подкрепата на близките се възвръща усещането за контрол над ситуацията, мобилизират се ресурсите за справяне за преминаване през различните етапи на лечението. 

4. Каква роля играят близките по време на този тежък период? 

Когато човек преминава през трудно житейско събитие или период на адаптация към него, каквото е живота с онкологична диагноза, ролята на близките е от решаващо значение. Жените търсят и разчитат на разбирането и подкрепата на важните за тях хора. Когато ги усещат те успяват да се справят по-добре с изпитанието. За тях е важно да има хора, в присъствието на които да бъдат автентични. Това им помага да мобилизират своите лични ресурси за справяне по време на лечението, дава им сила, повдига духа им.

От особено значение е правилното общуване между пациентката и нейните близки. Да бъдат открити по между си. Жените споделят, че се чувстват по-добре, когато има разбиране, помощ, добронамереност. Разликата между грижата и свръхобгрижването е тънка и балансът се намира чрез уменията за честна комуникация, заявяване на потребности и взаимно доверие.

5. Какви са вашите съвети към жените, които в момента се сблъскват и се борят със заболяването?

Бих искала да се обърна към жените, на които тази житейска ситуация е актуална, не със съвети, а да ги насърча да се съсредоточат върху грижата за тялото и психиката си, върху лечението и оздравителния процес.

Добре е да се насочи вниманието към нещата, към които имат контрол - своите ежедневни навици и дейности, начин на мислене, емоционални състояния и социални контакти. Да се полага ежедневна грижа за тялото чрез пълноценно хранене, достатъчен сън, оптимална двигателна активност. Да  се опитат да осъзнават  мислите, които преобладават в съзнанието и емоционалните нагласи и стремежът да бъде към тяхното хармонизиране.

В процеса на работа с пациентките с тази онкологична диагноза целим преформулиране на проблема в позитивен опит. Част от тях споделят, че диагнозата им позволява да приемат нещата по-лесно; преоткриват своята вътрешна сила; променят възгледите си за живота и пренареждат своите житейски приоритети.

Според Авицена ако човек е вторачен в негативното и подхранва страховете - реални или не, влиза в режим саморазрушение. Бих перефразирала: нека вниманието ни се задържа повече върху положителното в живота ни, върху това, което ни носи спокойствие, радост, удовлетворение и усмивка. Така ние повишаваме имунитета си и сме в режим самолечение. И ако минаваме през процеса на онкологично лечение, тази нагласа може единствено да подпомогне същия.

От моя личен опит с пациенти, както и от опита на колеги онкопсихолози мога да обобщя, че някои работещи начини  за справяне в ситуация с  онкологична диагноза са: предприемане на конкретни действия и усилия за подобряване на ситуацията; доверие в собствените сили и в професионализма на лекуващия екип; използване на емоционална подкрепа; ясно изразяване на потребностите пред значимите хора; позитивна преоценка; планиране на ежедневието; проява на оптимизъм и чувство за хумор; приемане; търсене на упование и успокоение в личните религиозните вярвания и духовни убеждения.