Новият закон създава национален регистър за собствениците

Народното събрание наложи тежък административен контрол върху всички собственици на електрически тротинетки в страната. С окончателното приемане на промените в Закона за движението по пътищата днес, парламентът реши да бъде създаден единен национален регистър, в който всяко индивидуално електрическо превозно средство (ИЕПС) трябва да бъде вписано с фабричен номер и данни за собственика.

Зад паравана на регулацията за тротинетките обаче, депутатите прокараха и ключова промяна, касаеща всички шофьори – дава се законова възможност за масово монтиране на камери за видеонаблюдение и контрол върху светофарните уредби.

Край на анонимността на две колела

Новите текстове, внесени от Кирил Добрев ("БСП – Обединена левица") и Андрей Рунчев (ГЕРБ – СДС), слагат край на свободното притежание на електрически тротинетки. В бъдещия регистър ще фигурират не само имената на собствениците, но и детайлни технически характеристики – марка, модел, фабричен номер, номинална мощност на електродвигателя и максимална конструктивна скорост.

Всеки собственик ще получава уникален регистрационен номер за превозното си средство. Целта е при инцидент нарушителят да бъде лесно идентифициран и санкциониран.

"Най-важното според мен е, че ще фигурира и собственикът на тротинетката и при произшествия ще може да му се търси отговорност и да му се налагат санкции", заяви Емил Янков, депутат от "Възраждане", цитиран от БНТ. Въпреки подкрепата, той изрази скептицизъм относно ефекта от мярката, определяйки я като временен опит за решение преди създаването на изцяло нов закон.

Бюрократичната тежест

Регистърът трябва да бъде изграден до пет месеца и ще се поддържа от Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата". Вносителят Кирил Добрев акцентира върху финансовия аспект за местната власт.

"Общините няма да плащат нито един лев от техния бюджет", заяви Кирил Добрев, цитиран от националната телевизия.

Това твърдение обаче прикрива факта, че разходите за създаването и поддръжката на масива ще бъдат поети от държавния бюджет – тоест отново от данъкоплатците, макар и не през общинската хазна. Министерският съвет има срок от три месеца да приеме наредбата, която ще определи как точно ще става вписването.

Скритата новина: Камери на всеки светофар

Докато фокусът на дебата беше върху тротинетките, промените в закона решават и един дългогодишен юридически вакуум. Депутатите регламентираха поставянето на технически средства за контрол директно върху светофарните уредби.

Това отваря вратата за мащабно разширяване на видеонаблюдението в градовете. Според Кирил Добрев мярката не само ще намали риска от произшествия, но и ще помогне за "усвояването на поредните средства по Плана за възстановяване и устойчивост". На практика това означава повече глоби за всички участници в движението чрез автоматизиран контрол.

Унификация вместо "местно творчество"

Досега 265-те общини в България имаха право да налагат свои правила за регистрация, което създаваше хаос. Новият закон премахва възможността за "общинско творчество" и въвежда унифицирана наредба за цялата страна. Общините ще имат достъп до централния регистър и ще извършват административната услуга по регистрация, но правилата ще се диктуват от държавата.

Остават отворени въпросите как полицията ще контролира техническите параметри на тротинетките на пътя и дали новата бюрокрация няма да откаже хората от използването на екологичен градски транспорт.