167 депутати приеха закона "Антиспекула" с мерки до края на 2026 година

Депутатите приеха на първо четене законопроект за контрол на цените, който дава временни инструменти на державата за борба със спекулата в преходния период на еврото. Законът получи поддръжка с масивно мнозинство – 167 депутати гласуваха "за", само 22 гласуваха "против", а двама се въздържаха.

"Това е кризисна и срочна мярка, нейното действие започва с обнародването на законопроекта и завършва в края на 2026 г.," обясни депутатът Атанас Атанасов от БСП – Обединена левица, един от вносителите.

Законопроектът, известен като "Антиспекула", е подготвен от граждански платформата на Мая Манолова "Изправи се.БГ" и беше внесен от парламентарна коалиция включваща БСП, МЕЧ и "Величие". Решението е многопартийно – поддръжка от ГЕРБ-СДС, "Възраждане", "ДПС-Ново начало", "Има такъв народ", "Алианс за права и свободи" и един независим депутат.

Какво точно предвижда законът

Новият закон не просто слага цены на храни и услуги. По-скоро дава инструментариум на правителството и регулаторите – НАП, Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисията за защита на конкуренцията – да действат превентивно, а не постфактум.

Мерките включват:

Определяне на максимални цени при търговия на дребно на избрани стоки и услуги Налагане на пределни надценки – т.е. максимално допустимо увеличение на цената за търговците Възвращане на цени към нива от предходния период (преди еврото) Забрана на въвеждането на нови такси и комисионни

Временният период е определен умело – законът действа един месец преди приемането на еврото и продължава дванадесет месеца след неговото реално въвеждане. Министерският съвет има право да съкращава или удължава периода при нужда.

"В създаденото приложение за антиспекула има постъпили много сигнали за нарушения. Ако процесът не бъде овладян своевременно, това ще доведе до още по-голямо обедняване и сериозно социално напрежение," обясни Нина Димитрова, един от основните вносители.

От Хърватия до България – как работи в практика

Европейските държави, включително Хърватия, са прилагали подобни мерки след въвеждането на еврото. В Хърватия подобен закон е признат през март 2023 година и доказал своята ефективност при контролиране на поскъпването в преходния период.

Българския парламент отново избра да учи от европейския опит – временни, целеви мерки вместо перманентни ценови контроли.

Политическите позиции

Единственият парламентарен блок, който гласува срещу закона, беше "Продължаваме промяната – Демократична България" (22 депутати). Те критикуваха мерките като отстъпление от принципите на свободния пазар.

"Спекулата не се бори с изкуствен таван на цините, а с конкурентност и прозрачни регулатори," заяви Ивайло Шотев от ПП-ДБ.

Критики дойдоха и от "Възраждане", които припомниха, че идеята за закона произхожда от Мая Манолова преди години, когато БСП не я подкрепи. Това поставя светлина върху политическите маневри около темата, но в момента коалицията с БСП се разтегна, за да се подкрепи мярката.

От страна на Манолова прозвучаха торжественото признание: "Най-накрая накарахме депутатите да приемат закона за контрол на цените – с почти пълно мнозинство на първо четене!"

Какво означава приемането на първо четене

Законопроектът сега ще бъде разглеждан в процеса между първо и второ четене. Това означава, че ще има редакции, обсъждане на детайлите и вероятно допълнения. Битката около цените и еврото няма да бъде просто техническа – тя е политическа, социална и емоционална, защото засяга всяко българско домакинство.

Междувременно, на местно ниво, НАП продължава с проверките си в регионите. В Русе през първите две седмици на годината са издадени четири наказателни постановления по 20 000 лева за необосновано повишение на цены. През същото време законът ще даде още по-силни инструменти за борба със спекулата.