Намаляват минималния праг за издръжка в университетите

Ограничаване на увеличението на таксите за платено обучение до 20 процента за целия срок на следването и по-нисък минимален размер на сумите при записване. Това предвиждат промените в Закона за висшето образование, които ресорната парламентарна комисия разглежда на извънредно заседание днес, съобщават от БГНЕС.

Спирачка за драстичното поскъпване

Законопроектът на Министерския съвет премина безпроблемно първо четене в пленарната зала в края на август, като събра подкрепата на 134 народни представители, без нито един глас „против“ и 23 „въздържал се“. Депутатите съкратиха срока за предложения между двете четения на едва три дни, за да ускорят влизането в сила на новите текстове.

Според мотивите на вносителите, сериозното увеличение на таксите през последните две академични години налага спешни законови мерки. Предлага се минималната част от средствата за издръжка на обучението, която формира таксата за студентите в платена форма, да бъде намалена от 60% на 50%. Анализите показват, че сегашният минимум остава твърде висок, особено при специалностите, изискващи най-голяма издръжка.

За студентите, приети в платена форма през учебната 2025/2026 г. и след това, се въвежда защитен механизъм. Тяхната такса няма да може да се увеличава с повече от 20% спрямо първоначално определения размер в първокурсническата им година. Целта е да се гарантира финансова предвидимост и да се предотврати отпадането на студенти поради невъзможност да покриват рязко нараснали разходи.

Нови правила за държавните стипендии

Съществена промяна се въвежда и при разпределението на държавните стипендии. Предвижда се те да бъдат достъпни само за студенти и докторанти в редовна форма на обучение, които са приети на места, субсидирани от държавата. Тази корекция е провокирана от решения на Върховния административен съд от 2025 година, които отмениха досегашните ограничения.

Вносителите аргументират рестрикцията с факта, че разграничението не се прави на база имуществено състояние, а според правния статус и начина на финансиране. Тъй като държавата определя ограничен брой места по държавна поръчка спрямо нуждите от кадри, финансовата подкрепа логично се насочва към тези приоритетни направления. Допълнителен аргумент е, че редовното обучение изисква ежедневно присъствие и сериозна натовареност, което силно ограничава възможностите за работа, за разлика от задочната, вечерната или дистанционната форма.

По-малко бюрокрация за кандидатите

Законопроектът премахва изискването таксите за кандидатстване да бъдат ежегодно утвърждавани от Министерския съвет. Тази задача ще бъде делегирана изцяло на академичните съвети на държавните висши училища. Промяната ще даде свобода на университетите при планирането на кампаниите, тъй като много от тях започват предварителни изпити още през втория семестър, изпреварвайки правителствените постановления.

Намалява се и административната тежест при записване и проверка на документи. Когато информацията за завършено образование е налична в официалните държавни регистри, институциите ще я проверяват служебно. Гражданите вече няма да бъдат задължени да представят хартиени копия от дипломите си, което ще ограничи възможностите за грешки, злоупотреби и дублиране на данни.

Очакванията са промените да бъдат приети окончателно в най-кратки срокове, за да се гарантира спокойното протичане на кандидатстудентската кампания за учебната 2026/2027 година, а университетите да могат своевременно да обявят финансовите си условия.