Публичният сектор изпревари частния по заплати в 222 общини

Във все повече български общини публичният сектор се превръща в основен работодател, а заплащането в него изпреварва това в частния бизнес. Тази тенденция е най-осезаема в малките и обезлюдяващи се райони, където администрацията запазва своята численост на фона на свиващо се население и замряла икономика, показва анализ на Института за пазарна икономика въз основа на данните на Министерството на финансите за 2025 година.

Чиновник на всеки 17 жители

Анализът на финансовите показатели на местната власт разкрива огромни диспропорции в броя на населението, което се обслужва от един общински служител. В големите градски центрове този показател надхвърля 350 души на един чиновник. Рекордьори по натовареност на администрацията са Казанлък и Костинброд, където един служител отговаря за над 500 души, а в столицата София съотношението е 473 жители на един общински служител.

Картината в малките населени места е коренно различна. Вече в 71 общини у нас на един служител се падат по-малко от 100 души, като само година по-рано те са били 46. Най-ниска е стойността на показателя в Трекляно, където един общински служител обслужва едва 17 души. Следват Бойница със съотношение 37 към 1 и Макреш с 41 към 1. Тези общини са концентрирани основно по западната граница на страната и в планинските райони, където демографският срив е най-тежък.

Според експертите през последните пет години съотношението между служители и население се влошава почти навсякъде, като индикаторът намалява или остава без промяна в 199 от общо 256 общини. Основната причина е задължението на местната власт да поддържа минимален щат за изпълнение на базовите си функции, което при отсъстващ местен бизнес превръща самата община в най-големия работодател.

Липса на частна алтернатива

Данните за целия публичен сектор, който обхваща още образованието, здравеопазването, полицията и пожарната, показват още по-силна доминация на държавата. В Трекляно и Бойница, където частен сектор на практика не съществува, съответно 87 и 93 процента от всички наети лица работят в обществената сфера. Висок е делът и в Раднево (81 процента), но там причината е водещата роля на държавната енергетика и въгледобива.

В 52 общини повече от половината работещи са наети в обществения сектор, като тази концентрация е най-видима в Северозапада, по границата със Сърбия и в части от Стара планина. На обратния полюс са индустриалните общини в периферията на големите градове – Марица, Родопи, Божурище, Куклен и Лясковец. Там делът на държавната заетост е под 10 процента. Сред областните центрове обществената заетост гравитира около 20 процента, но в икономически по-слабо развитите Видин, Монтана и Силистра тя надхвърля 30 процента.

Заплатите в държавния сектор дърпат напред

Държавната работа вече е и по-добре платена от частната в по-голямата част от страната. В 222 общини средните възнаграждения в обществения сектор са по-високи от тези в частния бизнес. Най-сериозно е разминаването в Козлодуй, където средната заплата в частния сектор достига едва 40 процента от тази в обществения заради високите възнаграждения в ядрената централа.

Нарастващото преимущество на държавния сектор като работодател създава сериозни пречки пред регионалната икономика. Работата в общинската администрация, училището или полицията се превръща в по-привлекателната алтернатива, което изсмуква малкото останали кадри от местния бизнес и спъва привличането на нови инвестиции. Според анализаторите на Института за пазарна икономика това налага спешна реформа – както за съкращаване на броя на общините, така и за по-голяма финансова децентрализация. Тези промени трябва да залегнат в предстоящите дебати за държавния бюджет, за да се оптимизира работата на териториалната администрация.