България отбелязва днес 117 години от обявяването на независимостта си

България отбелязва днес 117 години от обявяването на независимостта си. Националният празник се чества с тържествени церемонии в цялата страна, като традиционно кулминацията е във Велико Търново - градът, където на 22 септември 1908 година Княжество България обяви, че вече не е васално на Османската империя.

Чествания в Русе

По повод годишнината, Драгомир Драганов ще вземе участие в тържествената церемония по случай 117 години от обявяването на Независимостта на България. Събитието е организирано от Община Русе и ще се състои на 22 септември от 11:00 часа пред Паметника на свободата в центъра на града.

Драганов допълва, че независимостта е „политическият щит на държавата“ и че именно тя гарантира, че решенията за бъдещето се вземат в българските градове – „в София, Пловдив, Русе, Велико Търново, а не в чужди градове“.

В своето изявление областният управител припомня и значим исторически момент, свързан с Русенска област. През 1908 година, по време на пътуването на царския влак към Велико Търново, където е провъзгласена независимостта, министър-председателят Александър Малинов написва текста на Манифеста на гарата в село Две могили. По време на своя мандат като кмет на община Две могили, през 2008 година, Драганов инициира поставянето на паметна плоча на гарата, заедно с младежката организация „Съхрани българското“.

Историческо значение

Обявяването на независимостта на 22 септември 1908 година сложи край на васалната зависимост от Османската империя, наложена със Берлинския договор от 1878 година. Така България се превърна в независимо царство с пълни международни права.

Мястото за провъзгласяването е избрано специално във Велико Търново, за да се подчертае приемствеността със средновековната българска държава. Независимостта беше официално призната от Османската империя и Великите сили през пролетта на 1909 година.

Двойна годишнина

България празнува днес, но и помни. Точно на 22 септември, но преди 104 години - през 1921 година, ни напуска патриархът на българската литература Иван Вазов. Народният поет, автор на безсмъртни произведения като "Под игото" и "Епопея на забравените", умира в дома си в София на 71-годишна възраст.

Вазов остава единственият български писател, наречен "Патриарх на българската литература" - титла, която никой друг творец не може да носи. Неговото творчество е отражение на две исторически епохи - Възраждането и следосвобожденска България.