Мярката важи до приемането на изцяло нов механизъм

Управляващото мнозинство в бюджетната комисия замрази минималната работна заплата в България на 620 евро до изработването на нова формула за нейното определяне. Мярката бе приета по време на второто четене на Бюджет 2026 с подкрепата на „Прогресивна България“, ГЕРБ и „Демократична България“, съобщават от Mediapool.bg.

Край на автоматичния ръст

Според действащия Кодекс на труда минималното възнаграждение се определя като 50 процента от средната заплата за страната. Депутатите не отмениха окончателно този текст, но гласуваха той да не се прилага през настоящата година. Мотивът на мнозинството и на бизнеса е, че настоящият автоматизъм пречи на икономическото развитие, тъй като вдигането на най-ниското възнаграждение води до ръст на средното, което от своя страна отново повишава минималното. Според работодателите това може да доведе до увеличаване на безработицата в бъдеще. Против мярката гласуваха от „Продължаваме промяната“ и ДПС.

Синдикатите обвиниха властта в служебна победа за бизнеса

Решението предизвика недоволство сред синдикалните организации. Представителят на КНСБ Любослав Костов подчерта, че отмяната на механизма без ясна алтернатива усложнява бъдещите преговори.

„Отменяте механизма за МРЗ, без да приемате алтернатива. Това е служебна победа за бизнеса с 3:0. Така ще ни бъде още по-трудно да договорим новата формула“, заяви Костов.

Профсъюзите признават необходимостта от нова методика, но настояват текущото положение да се запази до нейното официално приемане, за да се избегне дълъг период на замразени доходи.

Социалният министър Наталия Ефремова отхвърли критиките, като определи промените не като замразяване, а като стъпка към подобряване на законодателството. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България посочиха, че бизнесът вече изплаща по-високи възнаграждения, но критикуваха досегашната формула заради създаването на икономически изкривявания.

Политически сблъсъци и орязани бюджети в сектор сигурност

По време на дебатите Владислав Горанов от ГЕРБ се обърна към синдикатите с позицията, че минималната заплата няма общо със социалната политика.

„Приемането на сегашната формула беше изблик на лудост по време на буря. Правителството винаги може да арбитрира между бизнеса и синдикатите, ако те не се договорят. Не може да очаквате законът да върши вашата синдикална работа“, коментира Горанов.

От своя страна Асен Василев от „Продължаваме промяната“ обвини управляващите в двоен стандарт и припомни, че в миналото най-ниските доходи са изоставали значително от растежа на брутния вътрешен продукт и средната работна заплата.

Освен минималната заплата, депутатите приеха през 2026 година да не се прилагат и формулите, които обвързват възнагражденията на учителите, университетските преподаватели, военните и полицаите с процент от средната работна заплата. Красимир Вълчев от ГЕРБ критикува остро този ход, подчертавайки, че образованието и отбраната са сектори, в които механизмът е трябвало задължително да бъде запазен.

„Ако не увеличаваме заплатите на учителите, в системата ще влизат хора със слаби резултати. А няма как да има добро образование, ако учители и университетски преподаватели не стават част от най-добрите студенти“, предупреди Вълчев, определяйки решението като „чиновническо правене на бюджет“.