Как една забранена традиция се превърна в бизнес за милиарди

Свети Валентин окончателно се утвърди като икономически фактор в България, измествайки традиционния Трифон Зарезан не само в сърцата, но и в бюджетите на българите. Това става ясно от историческия преглед на Българската телеграфна агенция (БТА), който проследява навлизането на празника у нас от началото на 90-те години до днес.На 14 февруари, докато Католическата църква почита паметта на епископ Валентин от Интерамна, българската реалност показва интересна симбиоза между виното и любовта, която обаче струва все по-скъпо.

От "Вътрешна информация" до масова истерия

Архивите на националната агенция пазят спомена за първите плахи опити за отбелязване на празника. В бюлетина "Вътрешна информация" от 14 февруари 1991 година е отразено честване в град Бяла Черква. Интересното е, че тогава празникът е бил възприеман по-скоро като допълнение към Трифон Зарезан, а не като конкурент.

"Макар че няма връзка със Свети Валентин – празник, който днес отбелязват влюбените по целия свят, той присъства в ритуала на тукашните лозари", пише в архивите на БТА отпреди 35 години. Тогава празненствата са включвали традиционни конни надбягвания и "среднощни визити" при стари изгори, които не са предизвиквали ревност.

Цената на романтиката

Докато в началото на прехода празникът е имал по-скоро романтичен и фолклорен характер, днес той е машина за пари. Справка в архивите показва глобалните мащаби на комерсиализацията. Още през 2013 година в САЩ разходите за този ден са достигали внушителните 19 милиарда долара, като лъвският пай се пада на бижутерийната индустрия (4,4 милиарда долара) и цветята.

Тази тенденция се пренесе и в България, където "индустрията на любовта" генерира милиони левове оборот само за един ден. Търговците разчитат на социалния натиск, който задължава двойките да демонстрират чувствата си чрез материални придобивки, често пренебрегвайки символиката на празника.

Демографски парадокс

Любопитен факт от статистиката, цитирана през годините, разкрива парадокс в българското общество. Докато ентусиазмът за празнуване на Деня на влюбените расте, желанието за сключване на брак намалява. Данните сочат, че България е сред страните с най-нисък брой сключени бракове на 1000 души население (около 3), за разлика от държави като Русия и Турция, където коефициентът е двойно и тройно по-висок.

Това потвърждава тезата, че Свети Валентин се е превърнал в празник на консумацията, а не задължително на дългосрочното обвързване.

Екзотични традиции срещу българското вино

По света традициите варират от прагматизъм до чиста екстравагантност. В Япония жените са задължени да подаряват шоколад на всички мъже около себе си – колеги и приятели, което превръща 14 февруари в златен ден за сладкарите. Във Великобритания пък съществува обичай за подаряване на дървени лъжици и гадаене с ябълки.

У нас обаче 14 февруари остава ден на разделение – едни вдигат наздравици с вино за свети Трифон, други разменят валентинки, а трети комбинират и двете, плащайки цената и на двете индустрии.