Операция "Чисти ръце" в БСП: Закъснял опит за разграничаване от Пеевски

Социалистическата партия започна операция по спешно "пребоядисване" на имиджа си, след като година на открито съучастие във властта с ГЕРБ и ДПС срина доверието в столетницата до историческо дъно. В опит да спасят парламентарното си присъствие на предстоящите избори, стратезите на "Позитано" 20 подготвят поредната рокада на върха – замяна на компрометирания Атанас Зафиров с неговия заместник Иван Таков.

Анатомия на разпада

Ситуацията в БСП напомня на корпоративен фалит, при който мениджърите се бият за бонуси, докато сградата гори. След като на последните избори партията едва прескочи бариерата с под 200 000 гласа, участието ѝ в управлението на Росен Желязков (ГЕРБ) се оказа фатално. Вместо обещания "социален вектор", БСП се превърна в безгласен присъдружен партньор, легитимиращ модела, срещу който уж се бореше десетилетие.

Вътрешните критици са безпощадни. Депутатът Иван Петков директно обяви, че "Пеевски диктува дневния ред на БСП" и че връзките с лидера на "ДПС – Ново начало" са изкарали хората на улицата. Въпреки това, ръководството дълго време отказваше да поеме отговорност, като Атанас Зафиров определи искането за оставката му като "предателство".

Смяна на караула или смяна на опаковката?

Сега, притиснати от обстоятелствата и сриващата се социология, апаратчиците на "Позитано" 20 задействат план Б. Предстоящият извънреден конгрес на 7 и 8 февруари се очертава като сцена за режисиран спектакъл. Целта е Атанас Зафиров, който стана лице на коалицията с Пеевски и Борисов, да бъде заменен от Иван Таков – лидерът на софийската организация.

Таков, който вече оглави комисията за писане на предизборна платформа, се опитва да се позиционира като "автентичния ляв", използвайки реторика за "класова борба" и връщане към корените. Фактите обаче говорят друго – той е част от същото Изпълнително бюро, което управляваше партията по време на нейния залез. Замяната на Зафиров с Таков е класическа "реставрация на фасадата" – структурните зависимости и финансовите обвързаности на партията остават непокътнати.

Илюзията за обновление

Опитът за ребрандинг включва и връщане към символика от миналото, като паметника на Георги Димитров, в надеждата да се мобилизира най-твърдото носталгично ядро. Това обаче е стратегия на отчаянието. Левите избиратели отдавна напуснаха БСП, разочаровани не само от идеологическите лупинги на Нинова, но и от безпринципната прегръдка с "модела Борисов".

Икономическата логика на този ход е прозрачна – БСП се бори не за власт, а за субсидия и оцеляване като парламентарна група, която може да бъде "златен пръст" в следващ фрагментиран парламент. Както призна и самият Зафиров, "третият враг – вътрешнопартийният, е най-опасен", което подсказва, че предстоящият конгрес ще бъде по-скоро битка за разпределение на остатъците, отколкото начало на възраждане.