Лечебни заведения използват фиктивен научен обмен за чуждестранни медици

Българските болници масово заобикалят тежките процедури за признаване на чуждестранни дипломи, като използват режима за научен обмен за внос на лекари от държави извън Европейския съюз. Това признава министърът на здравеопазването Катя Ивкова в отговор на парламентарен въпрос от депутата Цончо Ганев, съобщават от вестник "Сега".

Според официалните данни на министерството случаите на подобна практика са зачестили значително през последните месеци, което налага спешни нормативни промени.

Неясна наредба и фиктивен обмен

Според действащата Наредба 35 здравното министерство трябва само да бъде уведомено за договорите, които родните лечебни заведения сключват с чуждестранни клиники за научен обмен. Този режим е драстично по-лесен от стандартните изисквания за достъп до регулираната медицинска професия у нас. Министър Ивкова уточнява, че макар наредбата да позволява престой на чуждестранни специалисти само до 90 дни и само за конкретно договорени дейности, правилата остават неясни и позволяват широко тълкуване.

"В МЗ са постъпвали и възражения, включващи сериозни съмнения относно правилното прилагане на наредбата и опасения, че посредством режима на научния обмен се заобикаля нормативната уредба и на практика се извършват рутинни медицински дейности", посочва Ивкова в своя отговор. В момента ведомството прави спешен анализ за актуализиране на текстовете, за да се прекрати порочната практика.

Скъпи операции на конвейер

Вратичката в закона се използва предимно по две основни линии, информират от медицинското издание LexMedicaNews. Големите частни болници масово канят популярни тесни специалисти – предимно пластични хирурзи, акушер-гинеколози и офталмолози от Турция, Израел, Германия и Сърбия. Те пристигат официално като лектори и консултанти, но реално извършват серия от скъпоплатени операции в рамките на няколко дни под прикритието на "обмен на опит".

От друга страна, общинските и регионалните лечебни заведения прибягват до услугите на медици от Република Северна Македония, Украйна, Молдова и Гърция. Тяхната цел е чисто административна – болниците спешно се опитват да попълнят липсата на квалифициран персонал на хартия, за да не изгубят финансирането си по клиничните пътеки.

Остра реакция от гилдията

Процедурите срещат сериозен отпор сред медицинската общност. Доцент д-р Стефан Костадинов, който работи в Съединените американски щати, критикува остро българския модел в социалните мрежи. Той прави паралел с американската система, където лекарите на научен обмен нямат право дори да докосват пациентите.

"Ако действително съществува възможност лекар от държава извън ЕС да извършва медицинска дейност у нас чрез режима на „научен обмен“, без да е преминал през обичайното признаване на квалификацията, проверка на езика и професионалната компетентност, това вече не е просто административен въпрос", категоричен е доцент Костадинов. По думите му пациентът в България няма представа за реалния административен статут на човека, който го оперира. "Той има право да знае дали този лекар е проверен, признат и носи същата професионална и правна отговорност, която носи всеки друг лекар в България", допълва медикът.