Борисов гради нов политически имидж чрез битовизми и бягство от отговорност

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов стартира кампания за изчистване на политическия си имидж, използвайки платформата на Мартин Карбовски в YouTube. В четвъртата, заключителна част от интервюто, публикувана на 22 февруари 2026 година, бившият министър-председател направи опит да се дистанцира от образа на авторитарен лидер, залагайки на заучена скромност и селективни извинения. Зад фасадата на откровеността обаче прозира ясно нежелание да се поеме реална политическа отговорност за системните проблеми в държавата по време на неговото управление.

PR стратегията: От политически връх до човек по "влечки"

В рамките на разговора Бойко Борисов категорично отхвърли сравненията със "Зевс" и избра да се позиционира като "обикновен човек от Банкя", който вечер излиза при симпатизантите си по "влечки". Тази целенасочена битовизация на образа има ясна политическа цел – да притъпи критиките за концентрация на власт и ресурси през последните 15 години.

Лидерът на ГЕРБ не пропусна да припише на управлението си всички макроикономически успехи, заявявайки: "Брутният вътрешен продукт за 2025 година е 113 милиарда, 28% от него го дава индустрията". Подобно твърдение удобно игнорира ролята на глобалните икономически цикли, инфлационните процеси и факта, че икономиката се движи от частния бизнес, а не от партийни директиви. Той поиска прошка, че са построени "само 200 и кусур" детски градини, вместо обещаните 500, което по-скоро звучи като хвалба, отколкото като реална самокритика.

Удобното прехвърляне на отговорността за медиите

Един от най-проблемните акценти в интервюто е категоричният отказ на Бойко Борисов да поеме вина за срива на медийната свобода в България. На въпрос за отношението му към журналистите, той заяви: "Честно считаш ли, че имам някакво влияние върху медиите? Никакво. Те работят срещу мене".

Това твърдение драстично се разминава с обективната реалност и множеството международни доклади, които през годините отчитаха тежки зависимости между държавното финансиране и редакционната политика на националните медии по време на кабинетите на ГЕРБ.

Извинението за скандалната реплика, в която журналистки бяха наречени "мисирки", дойде с уточнението, че това било просто "чисто човешка грешка", предизвикана от шума, а не израз на неуважение към професията. Обяснението звучи като опит за затваряне на темата с минимални репутационни щети.

Геополитически баланс или институционално послушание

Бившият премиер демонстрира и специфичното си разбиране за международните отношения и суверенитета. Попитан защо нарича европейските партньори "началници", Бойко Борисов отговори: "Аз началник казвам на Господ. Но Европейската комисия е вид началник на правителствата". Този манталитет обяснява до голяма степен защо през годините българската външна политика често бе критикувана за липса на категорични национални позиции и склонност към компромиси в името на европейското одобрение.

Въпреки сложната международна обстановка, Борисов подчерта, че неговата "котва и пъпна връв са Европейската комисия" и че България е на "правилната страна на историята". Същевременно той ловко използва темата, за да иронизира политическите си опоненти, отбелязвайки, че те вече са притиснати между двама външни врагове в лицето на Доналд Тръмп и Владимир Путин.

Интервюто недвусмислено показва, че Бойко Борисов се подготвя активно за следващия политически сезон, използвайки изпитаната формула: присвояване на успехите, делегиране на провалите на политическите опоненти и търсене на емоционална връзка с електората чрез образ на скромен държавник, който признава само малките си грешки, за да скрие големите.