Искам да Ви „благодаря“, че на 31.10.2018 г. /сряда/ към 18:30 часа се отзовахте своевременно в село Бръшлен и измерихте кръвното на майка ми Иванка Георгиева Цонева,  на 73 години.

Успокоихте я, казахте ѝ, че всичко е наред и си заминахте по живо, по здраво. Ако я бяхте попитали коя година сме, щеше да ви каже, че сме 2043-та, ако я бяхте питали за имената на родителите ѝ, нямаше да ви отговори, ако я бяхте питали в коя държава живее, пак нямаше да знае!

Същата вечер в Русе, т.е. в къщи, без да сме лекари, фелдшери и прочие от разговора с нея и от съседката, която е присъствала на меренето на кръвното, предположихме, че е инсулт.

Така и се оказа!

Та след вашата разходка до село Бръшлен, си я сложихме легнала на задната седалка в колата ни и я закарахме в спешното отделение в град Русе.  Лекарите ни казаха, че възстановяването ще е около 6 месеца. Та искам да ви питам какво щеше да стане, ако чакахме на вашата скапана преценка, безхаберие или каквото се сетите...

Знаете може би. Втори по-тежък инсулт и най – вероятно, вече нямаше да сред живите!