След инвестиции за 380 млрд. евро, европейските енергийни компании се обръщат към метеорологични деривати заради рекордно слаби ветрове

Европейските енергийни компании се насочват към пазар за застраховки срещу безветрие, след като вятърните паркове в Европейския съюз отчитат значително намаление на производството през последните месеци. Според данни на Bloomberg, операторите на вятърни централи са инвестирали 380 милиарда евро през последното десетилетие за удвояване на капацитета, но сега са принудени да търсят защита от финансови загуби при липса на вятър.

Тази зима от февруари до април силата на вятъра в Европа е записала най-рязкото намаление от 1940 година насам, сочат данните на Института за климатични промени към Университета в Мейн. Научно обяснение за това драстично намаляване на силата на ветровете все още няма, но най-вероятната причина са климатичните промени.

Пиер Бюисон, старши структуратор в презастрахователната компания Munich Re, съобщава, че заявките за метеорологични деривати са се увеличили значително в сравнение с миналото лято. Подобно мнение споделят и от консултантската фирма Parameter Climat, специализирана в хеджирането на рискове, които отбелязват, че интересът към този тип застраховки се е появил още преди 2-3 години, но сегашното безветрие е засилило още повече търсенето.

Големите енергийни компании като RWE, Orsted и Iberdrola отказват да коментират дали използват подобни финансови инструменти. Въпреки това, анализаторите отбелязват, че тези застраховки не са евтини, а липсата на ветрове тази зима е довела до значителни финансови загуби за производителите на енергия от възобновяеми източници.

Производството на германската RWE от вятърни турбини например е намаляло с една трета, докато шведската Vattenfall отчита спад от 20% в сравнение с предходната година. От Vattenfall са потвърдили, че не използват хеджиране на риска, а вместо това балансират производството с други мощности на компанията.

Принципът на тези застраховки е сравнително прост – компаниите посочват очакваното производство в тераватчасове и при недостиг поради липса на вятър получават застрахователни премии. Подобни метеорологични деривати съществуват от десетилетия и се използват за хеджиране на риска в селското стопанство, спортни и други събития, но няма точни данни за разпространението им сред вятърните и соларните паркове.

За разлика от финансовите операции и ценни книжа, които станаха много по-прозрачни през последните години под натиска на регулаторите, този пазар остава сравнително скрит. Дори платформите за търговия с електроенергия нямат подобни данни, тъй като договорите се сключват директно между енергийните компании и предлагащите хеджиращи опции.