МВнР под ръководството на Георг Георгиев игнорира уроците от кризата с френския посланик

Дванадесет години след мащабните протести срещу назначението на Делян Пеевски и историческото предупреждение на френския и германския посланик за олигархичния модел, българското външно министерство отново влиза в конфликт с европейски дипломат. Този път поводът е присъствието на германския посланик Ирене Планк на протеста в защита на кмета на Варна Благомир Коцев.

Паралелите между двата случая са поразителни. През 2013 г. посланиците Филип Отие и Матиас Хьопфнер предупредиха, че "олигархичният модел не е съвместим с принадлежността към ЕС" и може да доведе до "образуването на държава в държавата". Външното министерство тогава реагира с позицията, че очаква взаимодействието да се осъществява "посредством утвърдените механизми на диалог".

Кристиан Вигенин за иронията на историята

Сегашният евродепутат и бивш външен министър Кристиан Вигенин, който управляваше МВнР през 2013 г., коментира случилото се с думите: "Каква ирония, точно 12 години по-късно. Не съм допускал, че МВнР някога ще се окаже в същото положение и общо взето по същите причини".

Вигенин подчерта разликата в подхода - той поне е извикал посланиците за разговор, преди да прави публични изявления. Георг Георгиев избра да критикува посланичката, без да ѝ поиска обяснения, и тя му ги даде през официалния канал.

Традицията на критичните френски посланици

Историята показва, че френските дипломати имат традиция да критикуват българската съдебна система. През 2008 г. Етиен дьо Понсен повиши тон в защита на убития в Париж българин Мартин Борилски, като накрая заяви, че "когато искаме да се променят нещата в тази страна трябва да се удря силно".

Наследникът му Ксавие дьо Кабан стана известен с метафората за "гнилите ябълки" в съдебната власт - израз, който използва още през 2014 г. заради опита за отнемане на българските дружества на френски инвеститор "Белведере".

Превърналите се прогнози

Предупреждението на посланиците от 2013 г. за "държавата в държавата" днес изглежда като сбъдната прогноза. Румяна Ченалова, чиято кариера започна да приключва след сигнала на дьо Кабан, днес е лице на "Възраждане" и борец против еврото. Българският съд я призна за невинна почти 10 години след дипломатическия сигнал.

Румяна Бъчварова, бившият началник на кабинета на Бойко Борисов, остро критикува сегашното поведение на МВнР и го определи като "самодоволна изолация и надменност".

Уроци, които не са научени

Случаят с Ирене Планк показва, че българските институции продължават да реагират с раздразнение на критичните гласове от европейските партньори. Вместо да се вслушат в посланията им, те избират конфронтацията.

Германското посолство отговори дипломатично, че "следи всички важни вътрешнополитически процеси" и понякога това включва "събирането на лични впечатления от различни протести".

Фактът, че МВнР повторя същите грешки от 2013 г., подсказва, че българската дипломация не е научила уроците от миналото. Европейските партньори продължават да изпращат сигнали за състоянието на българската демокрация, но отговорът остава същият - защитна реакция вместо самокритичен анализ.