НОИ вдига парите на над 350 хиляди работещи пенсионери

Държавните пенсии в България успяват да покрият едва 78% от необходимите месечни разходи за живот. На фона на тази статистика, от 1 април Националният осигурителен институт (НОИ) ще преизчисли служебно възнагражденията на 355 хиляди българи, които продължават да работят и след пенсионирането си, предаде БГНЕС.

Автоматично преизчисляване от април

Мярката ще обхване всички видове трудови пенсии – за осигурителен стаж и възраст, както и тези за инвалидност поради общо заболяване или трудова злополука. Основното изискване към възрастните хора е да имат придобит осигурителен стаж през предходната 2025 година, независимо от неговата продължителност. Процедурата се извършва служебно и не изисква подаване на заявления, освен ако лицата не са го направили сами преди 1 април.

Практиката показва, че реалното финансово изражение на мярката често е скромно. През миналата година по същата процедура бяха актуализирани над 360 хиляди пенсии, като средният ръст за възрастните хора възлезе на едва 11 лева, което струваше на държавния бюджет около 45 милиона лева.

Балканите изостават драстично

Сравнителният анализ поставя България сред страните с ниска покупателна способност на възрастното население, макар ситуацията в някои съседни държави да е още по-тежка. В Албания пенсиите стигат за покриване на скромните 29% от разходите, в Босна и Херцеговина – 53%, а в Турция и Северна Македония съответно 64% и 61%. Единствено в Гърция държавните плащания успяват напълно да покрият основните нужди на възрастните хора, макар и без да оставят резерв за спестяване.

Северна Европа държи рекордите

Данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват ясно географско разделение на континента, като 66% от доходите на европейците над 65 години идват именно от публични трансфери. Докато на Балканите пенсионерите се борят за оцеляване, в държави като Люксембург средната пенсия достига близо 29 хиляди евро при нужни около 13 хиляди евро за живот.

Подобна е ситуацията в Италия, Финландия, Испания и Дания, където държавните плащания надхвърлят реалните разходи със стойности между 189% и 210%. Това позволява на възрастните хора в Северна и Западна Европа не просто да покриват битовите си нужди, но и да разполагат със значителни средства за спестяване. Експертите са категорични, че ключовият фактор за тези драстични разлики се крие в самата структура на пенсионните системи в отделните държави.