Европейска директива слага край на публичността заради личните данни

България ще прекрати свободния публичен достъп до данните за действителните собственици на компаниите в Търговския регистър до 17 декември 2027 година, предвиждат проектопромени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, изготвени от Държавната агенция „Национална сигурност" (ДАНС) и публикувани за обществено обсъждане на портала Strategy.bg, съобщават от Mediapool. Новите правила ще позволяват справки само на определени категории лица след преминаване през строги бюрократични процедури. Въпреки предстоящото гласуване на текстовете в Министерския съвет и в Народното събрание, запазването на досегашната публичност е невъзможно, тъй като промяната се налага от задължителна европейска директива.

Мярката представлява втори сериозен удар върху икономическата прозрачност в страната след ограниченията в Имотния регистър. По-рано правителството на Росен Желязков и бившият правосъден министър Георги Георгиев забраниха свободния достъп до незаверени преписи от нотариалните актове с аргумента, че така се противодейства на имотната мафия. Докато промените при имотите са на национално ниво и подлежат на ревизия, ограничаването на данните в Търговския регистър е общоевропейско и необратимо.

Правото на личен живот срещу прозрачността

В основата на новите рестрикции стои решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург от 2022 година, взето в голям състав с участието на българския съдия Александър Арабаджиев. Магистратите отмениха безусловния публичен достъп до данните за действителните собственици в целия съюз с мотива, че той нарушава правото им на личен живот, защитено от Хартата на основните права. Така защитата на личните данни получава превес над обществения интерес от прозрачност на капитала и превенцията на тежки престъпления.

В резултат на съдебното решение Европейският съюз прие директива, която задължава държавите членки да въведат механизъм за проверка на всеки, който търси информация за крайните собственици на дадено дружество.

"За да се ограничи намесата в правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, достъпът на обществеността до информацията за действителните собственици, съхранявана в централните регистри, следва да бъде обусловен от доказването на законен интерес", се посочва в преамбюла на европейската директива.

България вече закъснява с въвеждането на тези правила, тъй като крайният срок за транспонирането им е изтекъл на 10 юли 2026 година. При липса на коректно пренасяне на текстовете в националното законодателство страната е застрашена от финансови санкции за неприлагане на европейското право.

Месец чакане, следене на справките и глоби до 3 000 евро

Занапред единствено компетентните държавни структури, сред които надзорните органи и данъчната администрация, ще запазят своя "незабавен, нефилтриран, пряк, свободен и безплатен достъп" до базата данни. Всички останали физически и юридически лица ще трябва да доказват пред Агенцията по вписванията законен интерес, свързан с предотвратяването и борбата с изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления и финансирането на тероризма. Дори при одобрение, те ще виждат историята на собствеността само за последните пет години назад, а не от самото създаване на партидата, както е в момента.

Законопроектът и директивата приемат, че такъв законен интерес се предполага за журналисти, учени и неправителствени организации, които работят по темите срещу прането на пари, както и за фирми, планиращи сделка с конкретен партньор. Въпреки това те също ще преминават през разрешителен режим чрез подаване на заявление до Агенцията по вписванията. Първоначалният срок за обработка на документите е 12 дни, но при натовареност институцията може да го удължи още два пъти с по 12 дни, което на практика може да забави достъпа до информацията с повече от месец.

Одобрените заявители ще получават пропуск за срок от три години, който може да бъде отнет по всяко време, ако агенцията прецени, че данните не се използват за борба с финансовите престъпления и тероризма. Докато за журналистите разрешението ще важи за всички фирми в регистъра, компаниите ще трябва да подават отделно заявление за всеки свой потенциален контрагент и да прилагат доказателства за целта на проверката.

Държавата ще изгради и специална система за проследяване на лицата, които правят справки, за да се гарантира, че "всеки достъп до информацията е проследим". Самите собственици на фирми ще имат право да изискват от Агенцията по вписванията справка кой е преглеждал партидите им. Журналистите и гражданските активисти са изключени от прякото следене, като при запитване от собственик ще се разкрива само длъжността на проверяващия, но не и неговото име. При напускане на работа обаче те са длъжни да уведомят агенцията в тридневен срок, а при пропуск ги грози глоба от 3 000 евро.

Риск за журналистическите разследвания и връзка със системата BORIS

Юристът от „Програма Достъп до информация" адвокат Стефан Ангелов предупреждава, че новите текстове сериозно ще блокират достъпа до ключови данни за българските дружества и клоновете на чужди компании у нас. Според него изискването медиите да доказват интерес пред държавен орган създава пряка опасност от разкриване на техните източници и на предварителната информация по подготвяни разследвания. Ограниченията върху неправителствения сектор от своя страна ще подкопаят общественото доверие.

"Обаче има немалко количество легитимни цели, които са извън обхвата на тази евродиректива и проектозакона. Прането на пари и тероризмът не са единствената форма на престъпна или укорима дейност, с която се занимават журналистите", коментира адвокат Стефан Ангелов пред Mediapool.

По думите му е напълно естествено репортерите да проверяват крайните собственици просто за да изяснят какви икономически субекти оперират в страната.

"Ние в България имаме немалък проблем с пропагандата, която върви по социалните мрежи и още не знаем и не можем да установим откъде идва тази пропаганда. Общо взето само децата не знаят и държавите, от която идва тя", допълва юристът.

Адвокат Ангелов критикува и мотивите на европейските магистрати, като подчертава, че в тези регистри няма чувствителни лични данни.

"Самото решение на Съда на ЕС от 2022 г. е взето по преюдициално запитване на съд в Люксембург и е свързано със защитата на личните данни. Само че крайните собственици на различните корпорации обикновено са фигури с особена важност в обществото, защото често става дума за международни инвеститори. Това практически са публични фигури. Какви техни лични данни ще защитаваме, като те общо взето са известни лица? В едно сляпо преследване на защита на личните данни на абсолютно всички, изравняваме трилионерите, милиардерите, милионерите и обикновените граждани. Това изкривява правилата", заявява адвокат Стефан Ангелов.

Той обръща внимание, че в момента Агенцията по вписванията вече изпитва сериозни затруднения покрай адаптацията към еврозоната.

"Създава се възможност от поне един месец за пълна слепота за журналистите и изследователите да имат достъп до тези данни дори и при доказан интерес", категоричен е експертът.

В същото време законопроектът въвежда и по-строги правила за самото деклариране на действителните собственици, включително при доверителна собственост, като за първи път задължението обхваща и чуждестранните юридически лица у нас. При неподаване на данните в срок фирмите ще бъдат предавани на прокуратурата за завеждане на искове. Допускат се и изключения, при които държавата може да скрие собственика, ако публичността го излага на непропорционален риск от шантаж, изнудване, измама или отвличане.

Положителна стъпка в закона е свързването на българския Търговски регистър с европейската Система за взаимно свързване на централните регистри на действителните собственици (BORIS). Това ще позволи обмен на данните в целия Европейски съюз, но отново без достъп за широката общественост. Според мотивите на ДАНС промените ще увеличат административната тежест за около 75 000 задължени субекта — банки, застрахователи и хазартни оператори, както и за всички фирми, които трябва да обновят данните си, но от агенцията определят тази мярка като "оправдана и необходима".