Народното събрание ратифицира финансовата защита за еврозоната

На 20 май 2026 година 52-рото Народно събрание ратифицира на първо и второ четене Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност (ЕСМ), съобщават от БТА. Гласуването е ключова стъпка за осигуряване на спасителна финансова мрежа за страната след пълноправното присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 година. Решението бе подкрепено от огромното мнозинство в пленарната зала, водено от новата управляваща формация "Прогресивна България" (ПБ), като единственият отпор дойде от страна на парламентарната група на "Възраждане". Републиката ще участва в механизма с общ капиталов дял от 992 милиона евро, който ще бъде внесен поетапно чрез облекчен преходен период.

Задължителна стъпка след приемането на еврото

Според действащите европейски правила новите държави в еврозоната са задължени да се присъединят към спасителния фонд до три месеца след въвеждането на единната валута. Поради икономическата и политическа динамика в началото на годината страната изпадна в леко процедурно просрочие, но внесеният от служебния кабинет на Георги Клисурски законопроект бързо премина през Бюджетната комисия и бе окончателно одобрен от депутатите.

България ще се възползва от правото на "временен корекционен период" с обща продължителност от 12 години. През първите 5 години държавата ще даде на ЕСМ общо около 600 милиона евро. Остатъкът до пълния размер от 992 милиона евро ще бъде изплатен след изтичането на пълния корекционен срок. При първоначалното одобрение на българската кандидатура изпълнителният директор на ЕСМ Пиер Граменя заяви: "Решението е ключово за задълбочаване на интеграцията на България в европейската финансова рамка." Според финансовите експерти механизмът ще осигури мощна защита срещу фискални рискове.

Остри политически сблъсъци в пленарната зала

Ратификацията на договора предизвика тежки политически дебати. Зам.-председателят на "Възраждане" Цончо Ганев изрази позиции против еврофонда, заявявайки: "Предстои ЕС да се разпадне и не е ясно какво ще прави България при потенциалния фалит на Германия или Франция." Лидерът на опозиционната партия Костадин Костадинов насочи критиките си към министър-председателя Румен Радев, когото определи като "лицемер, който никога не е искал да спаси еврото".

Въпреки острите реплики, останалите парламентарни групи демонстрираха пълно единодушие в подкрепа на фонда, аргументирайки се с икономическата предвидимост и финансовата солидарност в еврозоната.

Капиталов дял срещу спасителна финансова мрежа

Представителите на мнозинството категорично отхвърлиха критиките, че държавните пари се разходват нецелесъобразно. Председателят на Бюджетната комисия Константин Проданов разясни финансовите параметри: "Целта на ЕСМ е да не се допусне държави с проблеми във фискалната сфера да фалират. Плащаме не просто цена за застраховката, а участие в уставния капитал на Механизма за стабилност - около 8,6 милиарда евро. Това е дялово участие на България." Той допълни, че активите ще стоят в резервен фонд и няма да се "наливат" автоматично във фалирали икономики.

Бившият финансов министър Владислав Горанов също защити споразумението. Владислав Горанов заяви: "Внасянето на вноска в ЕСМ не е разход, а инвестиция. Капиталът винаги ще е на разположение на неговите собственици. По същия начин внесохме своя дял в ЕЦБ." След днешното гласуване в парламента решението предстои да бъде обнародвано в Държавен вестник, с което ще стартират и реалните плащания по националния капиталов дял.