КЗП започва масови проверки за спекула с изкупните цени

Държавата започва да обмитява вносните плодове и зеленчуци от трети страни спрямо средно установени реални цени, за да пресече фиктивния ценови дъмпинг. Мярката е в отговор на системни злоупотреби с фактури на силно занижени стойности, стана ясно по време на форума „Фермери и пазари – конкурентни чрез устойчивост“, организиран от Българския фермерски съюз в София.

Нов механизъм на границата

Заместник-министърът на земеделието и храните професор д-р Иван Палигоров съобщи, че са проведени съвместни срещи с Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите (НАП) относно вноса на продукция от Турция и Западните Балкани. Институциите са констатирали, че товарни автомобили преминават границата с документи за нереално ниски суми, след което стоката се препродава многократно по-скъпо на вътрешния пазар.

"Сега възприехме и въведохме облагане на стоката в момента, в който тя влезе, но не по цената, на която е написана във фактурата, а по средната цена, която ние имаме като отчетена", обясни заместник-министърът.

За да улесни реализацията на родната продукция, земеделското министерство създава и нова дирекция, която ще събира пазарна информация за количества и цени както за вътрешния, така и за външните пазари. Държавата води диалог с търговските вериги за изсветляване на доставките, като целта не е регулация на цените, а осигуряване на прозрачност.

Проверки за спекула с родната продукция

Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова обяви началото на спешни инспекции за установяване на реалните изкупни цени на българското производство. Тя отбеляза, че през изминалото лято изкупните стойности в търговските вериги са паднали драстично – дините са били изкупувани на 9 евроцента, а чушките на 30–60 евроцента, докато в магазините са се предлагали при промоционални продажби от 1,50 евро. В същото време веригите са залагали на евтин внос от Албания, Турция и Египет.

"При проверките, които ще извършим – те буквално ще започнат от днес, ще стане ясна истината за това какви са реалните цени, на какви цени се купува българска продукция, българско производство, да станат публично известни", подчерта Манолова.

Тя бе категорична, че опитите проблемът да се реши с доброволни споразумения са неуспешни: "Моят ангажимент е понижаването на цените, защото справедливата стойност, изобщо очакването на българите не е просто да спрат да растат цените, а тези, които са с надценки от 80, 100 на процента да бъдат около справедливата стойност".

Структурни проблеми и сива икономика

Въпреки че България има капацитет да произвежда повече храни, отколкото потребява, страната продължава да разчита на внос. Председателят на Българския фермерски съюз Георги Стоянов посочи, че земеделците трябва да участват активно в етапите на съхранение, преработка и директни продажби, за да задържат добавената стойност в своите стопанства.

Данните на Евростат показват сериозен дисбаланс – страната ни надвишава средноевропейските цени за масла и мазнини със 142 процента, за млечни продукти и яйца със 126 процента и за захарни изделия със 116 процента. В същото време покупателната способност на населението е едва 68 процента от средната за Европа.

Според председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов основният структурен дефект на българския аграрен сектор остава лошата пазарна инфраструктура, захранвана от големия дял на сивата икономика. Той разкритикува остарелия Закон за административните нарушения и наказания, който според него отразява реалности отпреди 50 години и на практика превръща контрола в тромава тежест, защитавайки нарушителите.

Генералният секретар на европейската организация Копа-Коджека Ели Цифору също акцентира върху слабата преговорна позиция на производителите в специално видеообръщение към форума. "Разходите за прехода към устойчивост не бива да се прехвърлят изцяло върху земеделците", отбеляза тя и призова за по-солиден европейски бюджет в следващата финансова рамка.