България иска европейски субсидии за маслодайната роза
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0

Пламен Абровски представи исканията ни в Брюксел
България настоява за създаването на специален финансов механизъм в подкрепа на маслодайната роза в новата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз след 2027 година, съобщават от Министерството на земеделието и храните. Официалното предложение бе представено от ресорния министър Пламен Абровски по време на заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел.
Символ на европейското земеделие
Българската делегация предлага в европейския регламент да бъде създаден изцяло нов член, който да урежда интервенцията „Специално плащане за културата маслодайна роза“. Идеята е тя да бъде директно финансирана от общия европейски бюджет за селско стопанство.
„Зад аромата на българското розово масло стоят вековна традиция, уникално българско производство и трудът на поколения розопроизводители – традиция, която имаме отговорност да съхраним и подкрепим“, посочи министър Абровски по време на заседанието.
За да затвърди посланието си, земеделският министър подари на всички участници във форума мускалче с българско розово масло. По думите му уникалността на българската роза придава допълнителна стойност и на самия Европейски съюз.
Гъвкавост при директните плащания
Освен защитата на розопроизводството, България постави акцент и върху необходимостта от продължаване на преходната национална помощ. Страната ни застана зад обща декларация заедно с Румъния, Кипър, Унгария, Полша и Словакия.
Относно намаляването на плащанията към големите стопанства, министър Абровски предложи праговете да се определят самостоятелно от всяка държава членка съобразно спецификата на земеделието ѝ. България настоява също така разходите за заплати и осигуровки в сектора да могат да се приспадат от таваните на подпомагането.
В дебатите бе подчертана и нуждата от мащабни инвестиции в хидромелиорациите и развитието на напоителните системи, както и създаването на гъвкави механизми за бърза реакция при климатични аномалии.
Спешни мерки срещу животинските болести
Извън дневния ред на основното заседание, България се обедини с Румъния, Гърция и Кипър в общо искане към Европейската комисия. Четирите държави настояват за спешни действия заради усложнената епизоотична обстановка и разпространението на чума и шарка по дребните преживни животни в региона.
Държавите изискват актуализиране на европейското законодателство и осигуряване на директни финансови компенсации за животновъдите, които търпят загуби от ограниченията. От Европейския орган за безопасност на храните се очаква да проведе и нови изследвания за възможностите за търговия с животински продукти по време на активни епизоотични мерки.





















