Парламентът даде 15 месеца отсрочка за електронната платформа

Българските граждани ще трябва да изчакат поне до края на 2027 година, за да инвестират директно своите спестявания в държавни ценни книжа без посредници и такси, след като парламентът прие окончателно новите промени в Закона за държавния дълг, съобщават от вестник „Сега".

Институционално бавене и дълги срокове

Според приетите текстове, предложени от „Прогресивна България", създаването на електронна платформа за директна покупка на дълг ще отнеме общо 15 месеца от обнародването на закона. Финансовият министър разполага с половин година, за да издаде нужните наредби за първичните дилъри и онлайн платформата, а Българската народна банка трябва да синхронизира своите правила. Едва след това започва да тече нов деветмесечен срок за техническото изграждане на самата система.

Представители на институциите са обяснили дългите срокове за писане на наредби пред бюджетната комисия като „нормални", а от централната банка са оправдали забавянето с летния сезон за почивки.

Вратичка в закона блокира гаранциите

Най-сериозното отстъпление от първоначалната идея е отпадането на задължителния характер на продажбите. Според гласуваните текстове, министърът на финансите „може" да емитира специални емисии за гражданите, но законът не го задължава да го прави на практика.

Опозицията се опита да заложи твърди гаранции в закона. От ГЕРБ-СДС предложиха издаването на емисии да бъде задължително поне два пъти годишно, като първата стартира още през 2026 година. Депутати от ПП-ДБ пък настояха електронната система да заработи в съкратен срок до 12 месеца. Всички тези предложения бяха отхвърлени от управляващото мнозинство.

Председателят на парламентарната бюджетна комисия Константин Проданов мотивира решението с аргумента, че финансовото министерство се нуждае от повече институционална гъвкавост, вместо да му се вменяват стриктни задължения.

Банките изкупуват всичко на пазара

По време на дебатите е проличала и съпротивата на Българската народна банка към идеята за директни продажби на граждани. Представителят на БНБ Велимира Колева е заявила, че държавни ценни книжа се предлагат на родната фондова борса още от 2017 година, но за последните пет години са сключени едва 19 сделки поради липса на интерес.

Твърдението ѝ обаче бе категорично опровергано от Александрина Гюрова от Българската фондова борса. Според нея проблемът изобщо не е в липсата на интерес, а в липсата на предлагане, тъй като търговските банки агресивно изкупуват целия наличен обем от държавния дълг и не пускат поръчки за продажба. Тази позиция бе подкрепена и от председателя на Комисията за финансов надзор Васил Големански, който потвърди, че банките просто не предлагат ценни книжа на вторичния пазар за обикновените потребители.