Украинката Виктория не успява да убеди семейството си и то остава в родината им

“Помагаха ни българи, румънци, украинци, роми - напълно непознати. В моменти на изпитание разбираш, че човещината сред хората още не е изчезнала”, разказва Али Салиф от кърджалийското село Велешане, който пътува 3 дни, за да спаси от войната своята съпруга.

“Още щом я срещнах, разбрах, че Виктория ще бъде жената на живота ми - сърцето ми го подсказа. И преди съм имал връзки, но никога не са били като тази. Веднага я почувствах изключително близка”, признава младият мъж, пише вестник 24 часа.

Двамата се запознали във ферма в Южна Англия, където Али работи повече от 10 г. Украинката Виктория пристигнала миналата година и любовта между тях пламнала веднага. Когато нейното разрешително за работа във Великобритания изтича, Али решава да я доведе в България, за да я запознае със семейството си.

“Снахата е много добро момиче - тихо и скромно”, казва свекърът Севим. Младите прекарват във Велишане 3 месеца. Такъв е срокът, в който украинката може да остане в страната ни, след което тръгват към родната Одеса.

Там сключват брак и живеят 3 месеца. Виктория остава в Одеса, за да получи ново разрешително за работа във Великобритания, а Али се прибира в България.

“Никой не вярваше, че Русия ще нахлуе в Украйна Когато стана, всички бяхме много объркани”, казва Али. Военните действия в родината на съпругата му започват седмица след като той се прибира във Велешане.

Али настоява Виктория и семейството да дойдат в България, но те се надяват, че нещата ще се разминат. Младият мъж не издържа и решава да тръгне за там.

“Виктория се съгласи да дойде с мен в България, но не успях да убедя семейството - баща има забрана да напуска Украйна, а майка и 16-годишният брат не искат да го оставят сам”, разказва Али. Той се надява, че ще успее да прибере у нас 72-годишния дядо на Виктория, но той също не се съгласил да напусне Одеса.

“Дядо каза, че през живота си е преживял много и войната няма да го уплаши, за да напусне дома си. Дори в този труден момент намери сили да се шегува - нямало да има кой да се грижи за цветята в дома му”, разказа Виктория.

Али тръгва за Украйна два дни след началота на войната - вечерта на 26 февруари. Преди това пуска видео в една от социалните мрежи, в което моли за съвети как се пътува до Украйна.

“Получих много обаждания от приятели в Румъния, Молдова и Украйна. Дадоха ми много полезни съвети, а много от тях ми предложиха и помощ”, казва Али.

Към 3 часа сутринта във Варна колата му, която е с британска регистрация, е спряна от полицаи.

“Опитаха се да говорят на английски, казаха, че съм карал с превишена скорост и трябва да ме глобят. Обясних им на български, че бързам за Украйна, за да прибера съпругата си. Отговориха ми, че всички се оправдавали с жените си, после ме пуснаха”, разказа Али.

Той продължава към българо-румънската граница и в района на Добрич отново е спрян от полицаи, защото не е с включени светлини.

“Обясних, че фаровете се гасят автоматично, но те отвърнаха, че ще трябва да ми напишат фиш. Съгласих се и ги помолих да го напишат по-бързо. Писаха повече от 20 минути - 20 лева ли струва човешкият живот”, недоумява Али.

В крайна сметка той успява да стигне до ГКПП Дуранкулак, но е върнат от румънските митничари, защото няма нито ваксинационен сертификат, нито тест за COVID. Али се връща в Добрич, за да си направи тест, но се оказва, че лабораториите не работят - денят е неделя.

“Отчаянието ме обземаше - всичко беше против мен. Влязох в една бензиностанция и се заговорих с един от работещите. Каза ми, че във Варна със сигурност има отворена лаборатория. Провери на компютъра и ми даде адреса. Тръгнах”, разказва забързано Али.

Във Варна му правят тест и му казват, че резултатите ще излязат след 2 часа. Младият мъж решава да тръгне към границата с Румъния, за да не губи време.

Малко преди границата му се обадили от лабораторията, че е с отрицателен тест. Али успешно влиза в Румъния.

Вече е получил информация от свои приятели, че най-добре е Виктория да мине през ГКПП Гургулище, което е на границата между Молдова и Румъния, защото няма много наплив от пътуващи.

Али разбира, че румънски бизнесмен е организирал транспорта през Молдова и получава съвет да изчака в Румъния.

“Нощувах в хотел. Виктория беше тръгнала от Одеса със своя съседка и нейния 16-годишен син. Те прекараха нощта в украинско село близо до границата с Молдова. На 28-и сутринта най-после я прегърнах и потеглихме към България.”

През цялото време получавал съобщения от приятели, които му предлагали помощ. Един от тях – румънски ром, бил толкова настоятелен, че се наложило да се отбият за час в дома му, за да обядват.

Когато Али и спътниците му влизат в България, ги застига снежна буря и се налага да прекарат около 2 часа на бензиностанция край Каварна. Тръгват след снегорините и стигат до Варна, където нощуват.

На следващия ден успешно се прибират във Велешани. В дома на Али се приютяват спътниците на Виктория - съседката от Одеса и синът . Два дни по-късно те потеглят за Полша, където имат роднини.

“Четем новини от Украйна, страхувам се за близките си. Лошото е, че магазините в Одеса вече са празни. Не знам какво ще стане, когато свършат хранителните запаси”, казва Виктория.

Тя и Али още не са загубили надежда, че ще успеят да убедят семейството да дойде в България.

“Готов съм отново да тръгна за Одеса, стига да кажат”, твърди Али. Баща му също смята, че новите му украински роднини трябва да напуснат страната.