Българи разказват покъртителна история за ужаса от земетресението в Непал
- Редактор: Симона Георгиева
- Коментари: 0
В седмицата на трусовете – в Япония, в Еквадор, където загинаха над 650 души се връщаме година назад.
25 април 2015- та - земетресение с магнутуд от 7,9 по Рихтер разлюля Непал. Ден по- късно последва трус от 6,9 по Рихтер. Почти 9 000 души загинаха, над 100 000 бяха ранени. Година по-късно двама българи, видели с очите си трагедията и усетили стихията под краката си се върнаха отново там. Как изглежда Непал година след бедствието?
След опустошителното земетресение Непал се съвзема. По време на трусовете там имаше и българи.
Година по-късно Татяна и Стоян все още помнят страшните картини след земетресението.
„Най-яркия ми спомен е паниката на животните. Всъщност паниката на гарваните във въздуха, и това усещане на смут, все едно идва краят на света”, спомня си Татяна.
„Катманду изглеждаше страшно, имаше навсякъде по улицата парчета тухли, прах, хора, които се щураха насам-натам”, спомня си Стоян.
Срещаме се със Стоян само два дни след като се е завърнал от Непал, отново, година след ужаса.
„Миналата година започнахме някакви дейности, които са свързани с помощ на техните домакинства, и сега от чисто любопитство исках да видя дали наистина тези помощи, които сме пратили, са стигнали до техните получатели”, казва Стоян.Месец след земетресението през 2015 г. Стоян издава книга и всички средства от продажбата й отиват за пострадалите.
Татяна се връща в Непал само няколко месеца, след като е искала възможно най-скоро да избяга от там.
„Изглеждаше по същия начин Непал, нещата, които са паднали не са променени, много малко неща са възстановени, само уличните лампи и електронните табла бяха подменени, всичко беше все едно земетресението се е случило вчера”, разказва Татяна.
Заедно с група приятели създават благотворителна организация, с която не просто да събират средства, а всеки помага с ръцете си в строежа на съборените училища и домове. А хората, живеещи между най-високите върхове, виждат света съвсем просто. Спомените и срещите с хората на вълшебния Непал ще останат завинаги както за Татяна, така и за Стоян, който никога няма да забрави 4-годишния Гаураб Раи. То продавало цветенца от ягоди на хората, които минават. И тази година Стоян с изненада го намира на същото място.
Лицата на Непал са същите, година по-късно, и макар домовете на някои от тях все още да са купчина камъни, вярата им дава силата да продължават да се борят.
Почернената майка на Венци намери сили да стъпи на стадион...
НАП погна 540 баровци с лимузини
В памет на Венци!
Пенчо Милков: Христос Воскресе!
Проф. Иво Петров: Имам чувството, че нацията е в депресия и...