Търговци и колекционери се възползват от носталгията по българската валута

Носталгията по българския лев, чието изтегляне от обращение наближава, предизвика неочаквана вълна от потребителска активност. Българи масово започнаха да "капсулират" банкноти и монети в специални рамки и луксозни албуми, превръщайки разплащателното средство в домашен сувенир. Тенденцията вече роди и вторичен пазар, където търговци предлагат "нециркулирали монети" на завишени цени, разчитайки на емоцията на купувачите, става ясно от репортаж на NOVA.

Популярни лица от социалните мрежи също подгряват интереса към запазването на хартиените пари.

"Цяла година събирам по две чисто нови банкноти за лице и гръб, както и стотинки и най-накрая съм готов. С банкнотата от 1 лев съм си купувал баничка пред училище, с двулевката съм ходил на кино", споделя известният влогър Слави Панайотов (The Clashers), цитиран от NOVA.

Сантимент или инвестиция?

Докато за мнозина рамкирането е начин да съхранят историята за децата си, както прави потребителят Алекс Георгиев за 10-годишната си дъщеря, специалистите правят важно разграничение. Според любителя на българските банкноти Христо Христов, популярен в TikTok, интересът към стойността на парите в джоба ни расте, но това рядко води до печалба.

"Хората започват да си задават въпроса дали 50-те лева, които имат в джоба си, имат по-голяма стойност от номинала изписан върху тях", коментира Христов пред телевизията.

Той уточнява, че единствено банкноти от специфични серии имат потенциал за поскъпване. Най-ценни сред съвременните пари са емисиите от 1999 година.

"Те много рядко се срещат, вече нециркулирали. Имам комплект, в който събрах нециркулирали банкноти от 1999-та година, серия АА и всички завършват на 42. Те струват повече отколкото номиналите им със сигурност", разяснява колекционерът.

Отрезвяване за печалбарите

Въпреки истерията в социалните мрежи, експертите са категорични – за масовия потребител това е разход за спомени, а не вложение.

"Човек, който е решил да инвестира, то би го направил в инвестиционно сребро, злато, така че за банкноти – не, по-скоро от сантиментална гледна точка", подчертава Христов.

С наближаването на смяната на валутата се очаква българските банкноти да представляват интерес и за международните колекционери, тъй като българският лев често е попадал в класации за най-красиви валути. Истинските "съкровища" обаче остават в историята – като монетата от 2 лева от 1916 година, чийто оригинал се оценява на 70-80 хиляди лева, и стоте лева от 1894 година, достигащи цена над 120 хиляди лева.