Проф. Радостина Александрова от БАН обяснява какво знаем за новата космическа заплаха

Бактерия, която учените откриха за първи път на Международната космическа станция, вече заразява хора на Земята. Нейното име е Kalamiella piersonii и до момента е достигнала най-малко 14 души от различни части на света. Какво представлява тази космическа пътничка и трябва ли да се притесняваме, обясни вирусологът от Българската академия на науките проф. Радостина Александрова.

"Бактерията е открита на Международната космическа станция. Най-вероятно е много по-широко разпространена на Земята, но просто не е търсена", заяви проф. Александрова пред NOVA.

Откриването на Kalamiella piersonii

Бактерията Kalamiella piersonii е открита през 2019 година при анализ на проби от повърхностите на Международната космическа станция. Учените от НАСА и техните международни партньори редовно следят микробиологичната обстановка на станцията, тъй като потенциално инфекциозно заболяване би могло да бъде изключително опасно за астронавтите и да компрометира цялата космическа мисия.

Според научните публикации бактерията принадлежи към семейство Erwiniaceae и е генетично различна от всички познати досега бактериални видове. Това я прави уникален обект на изследване, особено с оглед на нейната способност да оцелява в екстремните условия на космоса.

Не всички бактерии са опасни

"Много бактерии има, но по-малко от 1%, може би, са патогенни за хората. Така че огромната част не само че не ни пречат — напротив, много често ни помагат, дори могат да бъдат абсолютно необходими за нас", обясни проф. Александрова.

Въпреки това, при анализа на геномната структура на Kalamiella piersonii е установено, че бактерията притежава гени, свързани с устойчивост към множество антибиотици. Първата документирана човешка инфекция е регистрирана в Индия при пациент с бъбречни камъни.

Космическите условия променят бактериите

Според проф. Александрова, бактерията вероятно е претърпяла изменения по време на своето космическо пребиваване. Екстремните условия на Международната космическа станция — микрогравитация, излагане на радиация, температурни колебания между +121°C и -157°C — създават среда с повишена мутационна активност.

"Големият въпрос е: възможно ли е това пребиваване в тези екстремни условия и тази наистина повишена мутационна активност в крайна сметка да превърне някои доскоро съвсем безобидни бактерии в такива с по-висока патогенност? Или пък да причини някакви съществени вреди на самия кораб — например, предизвиквайки корозия върху металите?", коментира проф. Александрова.

Разпространение на Земята

До момента са документирани най-малко 14 случая на заразяване с Kalamiella piersonii в различни части на света. Според международните научни публикации, заразените лица са с отслабен имунитет или с предшестващи здравословни проблеми.

Първата пълна секвенция на генома на бактерията от човешки източник е публикувана през декември 2022 година. Анализът показва, че K. piersonii носи множество гени за устойчивост към антибиотици и фактори на вирулентност, което я прави потенциално опасна за имунокомпрометирани пациенти.

Не предстои "война на световете"

Въпреки тревожното звучене на новината, проф. Александрова успокоява: "Много са въпросите, но засега няма нищо тревожно. Не предстои 'война на световете'".

Учените подчертават, че случаите на заразяване са редки и засягат предимно хора с отслабен имунитет. Бактерията е широко разпространена на Земята, но до скоро не е била специфично търсена в медицинските диагностични процедури.

Значението за бъдещите космически мисии

Откритието на Kalamiella piersonii и нейното проследяване на Земята има важно значение за планирането на дълги космически мисии. При бъдещи полети до Марс или при по-продължителни престои на Луната, рискът от инфекциозни заболявания става критичен фактор.

Международните космически агенции вече работят по подобряване на биологичната сигурност на космическите станции и разработват нови протоколи за мониторинг на микробиологичната обстановка.