Войната в Иран ускорява търсенето на енергийни алтернативи

Международен енергиен консорциум подписа 15-годишен договор за закупуване на газ от азербайджанското находище „Абшерон“ в Каспийско море, съобщават от вестник „Сега“. Споразумението, постигнато по време на Енергийната седмица в Баку, идва на фона на войната в Иран и нарастващите опасения за световните търговски маршрути, ускорявайки стратегията на Европейския съюз за диверсификация и пълна независимост от руско синьо гориво.

Откъсване от руската зависимост

Десетилетия наред Русия доминираше европейския пазар, осигурявайки 45 процента от потреблението на Европейския съюз преди инвазията в Украйна. Държави като Австрия и Латвия разчитаха на Москва за до 80 процента от вноса си. Резкият спад на доставките през 2022 година предизвика безпрецедентна енергийна криза, което принуди европейските лидери да потърсят сигурни алтернативни маршрути.

Ролята на Трансадриатическия газопровод

В тази обстановка Азербайджан се очертава като стратегически партньор чрез инициативата „Южен газов коридор“ и частта от нея – Трансадриатическия газопровод (ТАП). Въведен в експлоатация през ноември 2020 година, той транспортира 10 милиарда кубични метра газ годишно от находището „Шах Дениз“ към Европа. По данни към септември 2025 година ТАП е доставил 50 милиарда кубични метра природен газ, като плановете предвиждат годишният му капацитет да бъде удвоен.

Сътрудничеството между Баку и Европейския съюз се базира на споразумения още от 1999 година. Днес Европа е най-големият търговски партньор на Азербайджан, формирайки над 70 процента от износа на кавказката държава. В началото на юни в Баку бе постигнато споразумение за политическа пътна карта и приоритети в енергетиката за периода до 2030 година.

Въпреки големите договори, реалните резултати остават умерени. За първата половина на 2026 година износът от Азербайджан за Европа бележи ръст от едва 3 процента, а общият дял на азербайджанския газ на европейския пазар остава под 4 процента.

Нови партньорства на фона на кризата в Ормуз

Ескалацията около Ормузкия проток насочва вниманието и към други ключови доставчици, което помага на Европа да избегне голям енергиен дефицит. Норвегия, която през 2025 година осигурява почти 31 процента от европейския внос, затвърждава позициите си. През август германската компания Uniper и норвежката Equinor подписаха 15-годишно споразумение за доставки, стартиращи от 2027 година.

Алжир също разширява присъствието си като алтернативен източник за Стария континент. Италия и Испания задълбочават връзките си със северноафриканската държава чрез преговори за нови проучвания между италианската Eni и алжирската Sonatrach. Европейските лидери разглеждат диверсификацията като непрекъснат процес, осъзнавайки, че дългосрочната енергийна сигурност зависи от изграждането на широка мрежа от надеждни партньорства.