България е получила едва половината от парите по ПВУ

България е изправена пред реален риск от загуба и задържане на мащабни европейски средства поради критично забавяне на ключови реформи по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това стана ясно от официално изявление на бившия вицепремиер Атанас Пеканов по време на брифинг в София. По думите му, за изминалите пет години страната ни е успяла да получи едва 53% от общата финансова рамка по плана, докато средното равнище на усвояване в Европейския съюз вече надхвърля 70%. Ситуацията около редица стратегически проекти е определена като критична, а времето за реакция изтича в спешен порядък.

Риск от тежки санкции за бюджета

Всички набелязани мерки и инвестиции по механизма трябва да приключат окончателно до 31 август, в противен случай държавата ще бъде пряко санкционирана.

"Механизмът приключва до 31 август, всичко, което успеем да направим дотогава ще ни донесе съответните средства. Останалото ще донесе санкции за бюджета”, предупреди Атанас Пеканов.

Той обясни, че незавършените навреме проекти ще натоварят директно националния бюджет. Основната отговорност за липсата на работещи решения бе приписана на различните предходни правителства, които не са успели да финализират реформите в Българския енергиен холдинг (БЕХ) и ВиК сектора.

Блокаж в правосъдието и енергетиката

Освен енергийните проекти, под сериозен въпрос са и реформите в сферата на правосъдието и антикорупционното законодателство, които остават ключово очакване от страна на Европейската комисия. Атанас Пеканов беше категоричен, че бъдещата Антикорупционна комисия не трябва да се превръща в "бухалка" и да бъде използвана по примери от миналото. По отношение на енергетиката и БЕХ, където Брюксел настоява за отделяне на предприятията, свързани с въглищното производство, в момента е блокирано плащане от 500 млн. евро. Това застрашава и достъпа до Фонда за справедлив преход, чиято стойност надхвърля 1 млрд. евро.

Критични срокове за следващите плащания

Документите за четвъртото плащане по ПВУ трябва да бъдат окончателно окомплектовани до 5 юни, след което се очаква оценката на Европейската комисия. Към момента на подаване на искането страната ни е изпълнила едва 19 от общо 25 задължителни мерки. Сред шестте неизпълнени изисквания попадат реформите в антикорупционния сектор, ВиК и БЕХ, както и забавени договори в сферата на културата и амбулаторните грижи. По отношение на следващото, пето плащане, ситуацията е още по-тревожна – от предвидените 56 етапа, които трябва да се отчетат до края на август, към момента няма нито един напълно изпълнен.