Спадът на реката застрашава пряко питейната вода

Критично ниското ниво на река Дунав създава сериозен риск за питейното водоснабдяване на крайречните градове, качеството на водата и енергийната инфраструктура в Северна България. Това предупреди тази сутрин в предаването „Денят започва“ по БНТ хидрогеологът и бивш ресорен министър Асен Личев, подчертавайки липсата на адекватни държавни мерки за управление на реката.

Според Личев българският участък на Дунав, който се простира на 460 километра от Ново село до Силистра, в момента страда от безпрецедентно маловодие. За да илюстрира мащаба на кризата, той направи сравнение с най-пълноводната изцяло вътрешна българска река.

„Да си представим, че при средни води тази река е пълна с толкова вода, колкото са 60 Марици. В момента 45 Марици липсват от този участък“, посочи експертът.

Заплаха за питейната вода и чистотата ѝ

Най-сериозното притеснение на специалистите е свързано с водоснабдяването на населените места по поречието. Град като Свищов вече е изправен пред реален риск от въвеждането на воден режим.

„Последствията са първо, че най-много ме притеснява рискът за питейното водоснабдяване. Защото всички крайдунавски градове се водоснабдяват от терасата на Дунав. Това спадане на нивото довежда до намаляване на дебита на кладенците“, обясни бившият министър.

Паралелно с това възниква и сериозен проблем с чистотата на водата. Обемът на реката е спаднал до едва една четвърт от обичайния, но количеството на замърсителите, които се вливат в нея, остава непроменено, което прави невъзможно тяхното естествено разреждане.

Удар по биоразнообразието и корабоплаването

Екологичният дисбаланс засяга пряко и речната фауна. Образуването на плитки и застояли участъци по коритото води до фатални последици за рибните популации.

„При образуването на местни езерца и локви се блокира рибното разнообразие. Температурата там се вдига до 30 градуса, кислородът липсва и рибата измира“, категоричен е Асен Личев.

Сред останалите негативни ефекти от маловодието са оголването на тръбите за дълбоководно заустване на отпадъчни води, което предизвиква неприятни миризми по крайбрежието, както и пълното спиране на товарния и пътническия транспорт към Черно море. Личев отбеляза като положителен факт единствено сигурността на АЕЦ „Козлодуй“, която е гарантирана благодарение на далновидността на българските инженери, проектирали централата.

Решение чрез хидротехнически проекти

Като дългосрочен изход от ситуацията хидрогеологът посочи реализирането на отдавна обсъжданите съвместни хидротехнически проекти с Румъния.

„90 години наблюдение, 90 години бездействие. Това ми е изводът“, обобщи експертът и допълни, че комплексите „Никопол – Турну Мъгуреле“ и „Силистра – Кълъраш“ биха позволили нивото на Дунав да се управлява ефективно и да се поддържа около средните стойности.