Българите поемат 36% от разходите за лечение при средно 16% за Европа

Към момента няма непосредствен повод за притеснение относно достъпа до терапии за пациентите у нас, но се очертава сериозен проблем със забавянето на нови такива в бъдеще. Това съобщават от Българското национално радио (БНР), цитирайки анализ на здравния икономист от Експертния клуб за икономика и политика Аркади Шарков. По време на експертна дискусия той подчерта, че инфлацията у нас продължава да е сред най-високите в еврозоната, което допълнително натоварва системата.

Бюджетът на НЗОК и липсващите средства

Основен проблем пред здравеопазването остава недостигът на финансиране на фона на все по-скъпите иновации. "Парите никога не стигат, тъй като здравеопазването е сфера, в която постоянно навлизащите иновации са все по-скъпи и съответно все по-труднодостъпни, особено в състоянието на бюджетен дефицит", посочва здравният икономист.

Въпреки механичното увеличение на постъпленията следствие на ръста на минималната работна заплата, средствата не са достатъчни. За да се стабилизират финансите в системата за тази година, бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) трябва да бъде увеличен с 8 до 10%, става ясно от думите на Шарков. Той акцентира и върху необходимостта от спешно актуализиране на средствата за болнична и извънболнична помощ, където промени не са правени от 2024 година.

Рекордното финансово бреме върху домакинствата

Най-стряскащата статистика, която удря директно българския пациент, е нивото на лични средства, които той вади от джоба си. Докато публичните фондове покриват 63% от разходите, домакинствата у нас поемат огромна тежест.

"Първи сме по доплащане в Европейския съюз. До 36% покриват домакинствата в сферата на здравеопазването, а средното за Европа ниво на доплащане е 16% - над 2 пъти е доплащането от страна на домакинствата и с инфлацията и с всички останали фактори в икономиката става все по-голяма тежест", заявява категорично икономистът пред БНР.

Инструменти за стабилизиране на системата

Преди да се стигне до най-болезнената мярка – вдигане на здравната вноска, Шарков очертава няколко алтернативни инструмента за наливане на свежи пари в сектора. Единият е драстичното намаляване на броя на здравно неосигурените лица, които в момента наброяват между 700 000 и 1 милион български граждани.

Друг възможен ход е активирането на заложената в закона възможност за трансфери от акцизи към програми за превенция и профилактика. Третата съществена стъпка, според анализатора, е държавните служители да започнат сами да покриват здравните си осигуровки. Едва ако тези механизми не проработят, трябва да се пристъпи към актуализация на самата вноска, но тя задължително трябва да бъде обвързана с дълбока реформа в системата.