Здравният икономист предупреди за сериозна кадрова криза

Българските пациенти доплащат от джоба си 36 процента за здравеопазване на фона на задълбочаваща се липса на медицински кадри. Това заяви здравният икономист Аркади Шарков във вторник пред Bulgaria ON AIR, като критикува разпределението на рекордния бюджет от 5,2 милиарда евро за 2026 година.

Бюджет на оцеляването

„След Ковид средното увеличение беше 15 процента на година, а тази година е около 8,5 процента“, каза Шарков в студиото на предаването „България сутрин“. Той обясни, че средствата за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са разпределени дисбалансирано – докато болничната помощ и лекарствата получават 10 процента ръст, извънболничната изостава с едва 4,4 на сто спрямо предходната година.

Според икономиста настоящата финансова рамка представлява „кърпеж“, чиято цел е системата да издържи до края на годината. „По-големи промени ще се очакват в бюджета догодина. Липсват около 2,5 до 3 процента увеличение, с оглед на това, че имаме повишение и на максималния осигурителен доход от 1 август“, допълни експертът. Той предупреди за възможен скрит дефицит при медикаментите, където свръхрегулацията рискува да изгони фармацевтични компании от българския пазар.

Дигитализация срещу злоупотребите

За да се спре източването на здравната система, Шарков акцентира върху ролята на Националната здравна информационна система. „Разполага се с дигитална система подобен тип процеси и злоупотреби да бъдат преустановявани, важно е пациентите да бъдат част от този процес“, отбеляза той. Основен проблем остават фиктивните хоспитализации, при които се използват личните данни на пациенти за неизвършени дейности.

Недофинансирането принуждава лечебните заведения да прекарват болните през няколко клинични пътеки едновременно. Липсата на болници за долекуване и хосписи допълнително натоварва системата, като този проблем вече привлича вниманието и на Европейската комисия.

В резултат на тези дефицити българите доплащат средно 36 процента от разходите си за здраве, докато средното ниво за Европа е 16–17 процента. „Официалното доплащане в здравните заведения е фиксирано, но при лекарствата и медицинските изделия има сериозно доплащане, тъй като Касата покрива малка фракция от тяхната цена“, категоричен бе Шарков, добавяйки, че някои общински болници са изправени пред фалит.

Детската болница и новите терапии за диабет

Относно проекта за Национална детска болница, икономистът подчерта ролята на Обществения съвет и нуждата от безкомпромисно качество. Той обаче предупреди, че дори сградата да бъде построена навреме, липсата на специалисти може да я остави празна. „Ако сега в университетите не започнат да се произвеждат такъв тип специалисти, то рискуваме или да останем без, или сградата да стои като скеле, или пък да внасяме кадри“, сподели експертът.

В заключение Аркади Шарков съобщи важна новина за пациентите с диабет. „До края на годината се очакват лекарствени продукти с човешки инсулин да бъдат изтеглени от пазара, а на тяхно място ще има нови терапии, които са много по-качествени. Те ще бъдат 100 процента заплатени“, обясни той, като призова засегнатите пациенти да се консултират с личния си лекар за предстоящия преход към новото лечение.