Откритието край София разкрива най-ранната структура от времето на римската Сердика

Изключително археологическо откритие беше направено в крепостта Кокалянски Урвич край София – триъгълна каменна кула, датирана от края на II век. Това разкриха младите археолози д-р Филип Петрунов от НАИМ-БАН и Виолина Кирякова от Националния исторически музей в последните дни от археологическите проучвания, финансирани от Столична община по програма "Култура".

Откритието е направено на дълбочина 1,7 метра, където археолозите попаднаха на масивни каменни структури с необичаен триъгълен план. Учените предполагат, че градежът е съвременен с развитието на Сердика – римския предшественик на днешна София.

Най-раннята структура в Урвич

Това е най-ранната структура, разкрита досега на територията на Урвич, и бележи началото на неговата стратегическа роля още в Античността. Към този извод археолозите стигат заради факта, че най-старите открити досега монети датират от управлението на римския император Каракала (211–217 г.).

Интересен е и фактът, че структурата е била многократно преправяна в следващи епохи. Археолозите откриват следи от строителни намеси и укрепване през различни исторически периоди.

Византийски следи

Особено важна е намерената византийска монета на император Исак II Ангел (1185–1195 г.), която насочва към преустройства в края на XII век. Това свидетелства, че триъгълната кула е запазила стратегическата си стойност в продължение на повече от хилядолетие.

Социализация на паметника

Успоредно с археологическите разкрития, на обекта са монтирани и нови указателни табели, които улесняват посетителите и ги запознават с най-значимите открития. Инициативата е част от проекта на Националния исторически музей – "Домът на двуглавия орел", посветен на социализацията на крепостта и популяризирането на българското културно-историческо наследство.