Прокуратурата и комисиите се използват за системен натиск

Антикорупционните институции в България са се превърнали в инструмент за политически мотивирана репресия през 2025 година, сочи новия мониторингов доклад на Антикорупционния фонд (АКФ).

Документът, озаглавен „Антикорупционни институции 2025: Демокрация на прицел“, анализира работата на прокуратурата и ресорните комисии в борбата с корупцията по високите етажи на властта, разкривайки ниска ефективност и липса на реална политическа воля за промяна.

„Системната криза на върховенството на правото превърна антикорупционните органи от средство за борба с корупцията в инструмент, използван за атаки срещу опоненти и за прикриване на противоправни действия“, коментира Андрей Янкулов, служебен министър на правосъдието (февруари – май 2026 година) и автор на увода на доклада.

Политически мотивирани обвинения

През 2025 година държавното обвинение е стартирало поредица от наказателни преследвания срещу кметове и общински съветници от опозиционната партия „Продължаваме Промяната“, сред които Благомир Коцев, Йордан Кателиев, Никола Стефанов и Никола Барбутов. Според авторите на анализа, тези производства носят белезите на дела с политически характер, целящи преформатиране на политическия пейзаж чрез инструментите на наказателното правосъдие.

Тенденцията, започнала през 2024 година, е достигнала своя връх с обвинения за деяния със спорен престъпен характер и сериозна репресия към обвиняемите. В същото време липсват знакови разследвания за корупция срещу представители на управляващото през периода политическо мнозинство.

Ниска ефективност и безвремие

От проследяваните 71 казуса за корупция по високите етажи на властта и 39 казуса, свързани с местната власт, се забелязва ръст на делата, прекратени от самата прокуратура, както и прекомерна продължителност на производствата. Според доклада, приключилите със съдебни актове дела са доминирани от оправдателни присъди – 17 срещу едва 4 осъдителни.

„През 2025 година продължава институционалното безвремие в наказателното правосъдие - няма промяна, независимо дали нормативна или персонална“, посочва Златка Стефанова, автор на първата част от анализа. Тя обръща внимание на продължаващото управление на съдебната система от Висш съдебен съвет с изтекъл мандат и нерешените проблеми с магистратите, свързани с мрежите на Петьо Петров – Еврото и Мартин Божанов – Нотариуса.

Конфликт на интереси и отнето имущество

Закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) през януари 2026 година е определено от авторите като поредна техническа промяна без реална реформа на модела. Анализът на нейните решения за 2025 година показва изключително ниска ефективност – от 148 разгледани решения, конфликт на интереси е установен в едва 22 случая.

„Комисията продължава да разглежда производствата по конфликт на интереси по формалистичен начин. Проверките не разкриват застрашен ли е общественият интерес, възникват ли съмнения за безпристрастното и обективно упражняване на правомощията по служба, какви са скритите отношения и зависимости. Тези резултати водят до оценката, че липсва воля за обективно изобличаване на корупционното поведение и санкциониране на извършителите“, категорична е Даниела Пенева, автор на втората част на доклада.

Слаби резултати отчита и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Стойността на отхвърлените от съда искове и тези, от които комисията се е отказала сама, възлиза на близо 126,8 милиона евро – 95% от общата стойност на претенциите по приключилите дела. Уважените от съда искове са за 7,16 милиона евро, а влезлите в сила – едва 3,32 милиона евро. В същото време комисията е осъдена да плати над 6,14 милиона евро съдебни разноски.

„Общата картина, очертана в доклада, е именно на „демокрация на прицел“: институции с ниска ефективност срещу реалната властова корупция, но с нарастващ риск да бъдат използвани избирателно. Най-сериозното противодействие на тези негативни тенденции остават действията на активните граждани“, обобщава директорът на АКФ Бойко Станкушев.