Корупцията в България достигна най-ниската си точка от 2012 година насам

България се срина до най-ниската си позиция в индекса за възприятие на корупцията на Transparency International от 2012 година насам. Този антирекорд обаче не е просто статистика, а логичен резултат от пълния отказ на институциите да се борят с корупцията по високите етажи на властта. Това заяви Андрей Янкулов, старши експерт в Антикорупционния фонд (АКФ), цитиран от БНР.

Според Янкулов липсата на политическа воля е трансформирала борбата с корупцията в инструмент за разчистване на сметки, като най-яркият пример за този институционален колапс е разследването около случая "Петрохан".

Симбиоза вместо противодействие

Анализът на Янкулов разкрива тревожна тенденция – държавата не просто не противодейства на корупцията, а влиза в симбиоза с разрушителни структури. Експертът подчертава, че институциите действат избирателно: те са "широко затворени очи" за едни и "бухалка" за други.

"Истинската политическа власт, когато е обвързана с корупция, не среща никакво противодействие. Не просто липсва противодействие – имаме очевидно разрастване на властта в симбиоза със структури, които осъществяват разруха на целия публичен живот", коментира Янкулов.

Този механизъм създава защитен вал около реалните носители на власт, докато цялата тежест на закона се стоварва върху политически опоненти или "удобни" жертви, когато общественото напрежение стане твърде голямо.

"Петрохан" – хроника на едно предизвестено бездействие

Янкулов прави директна връзка между срива в международните класации и актуалния скандал "Петрохан". Според него опитите на институциите сега да се представят като активни борци срещу криминалната група са закъснели и лицемерни.

"Ако някой носи обективна вина, то това са самите те [правоохранителните органи], защото са проспали съществуването на тази група", категоричен е експертът.

Думите му се потвърждават от факта, че въпросната структура е действала необезпокоявано години наред, а сигналите срещу нея са били игнорирани. Нещо повече – сегашната активност на прокуратурата и службите съвпада подозрително с политическия календар и се използва за атакуване на конкретни политически фигури, вместо за търсене на отговорност от тези, които са допуснали групата да укрепне.

Икономическата цена на "заспалите" институции

Освен политически и морален, корупционният модел има и тежко икономическо измерение. Янкулов предупреждава, че парите за корупционните сделки не идват от нищото – те се изземват директно от джоба на данъкоплатеца.

Когато институциите работят по "политически дневен ред", а не по закон, резултатът е блокиране на инвестиции и загуба на обществен ресурс. "Част от това, което всеки български гражданин изработва, вместо да го потребява, отива в корупционни ями", обобщава експертът.

Закриването и преструктурирането на органи като Комисията за противодействие на корупцията се превръщат в технически маневри без реално съдържание. Докато "технологията" на властта позволява на прокуратурата и службите да избират кога да действат и кога да "спят", България ще продължи да пропада в международните класации, а случаи като "Петрохан" ще бъдат използвани не за правосъдие, а за политически инженеринг.