Орган с изтекъл мандат решава съдбата на държавното обвинение

Служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов призова Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) да избере нов временно изпълняващ функциите главен прокурор на мястото на Борислав Сарафов. Искането идва на фона на граждански протести и задълбочаваща се институционална парализа, но повдига сериозни въпроси доколко кадрови орган с отдавна изтекъл мандат може да легитимира подобно ключово решение за държавното обвинение."Ситуацията, в която съдии не признават изпълняващия функциите главен прокурор, е нетърпима за правовата държава и трябва да бъде взето решение", заяви Андрей Янкулов, цитиран от БГНЕС. По думите му фигурата на временния обвинител разполага с огромен обем власт, която не може да се сравни с никоя друга в съдебната система.

Илюзията на временното решение

Парадоксът в настоящата ситуация се крие във факта, че системата се опитва да се излекува чрез същите дефектни механизми, които създадоха проблема. Борислав Сарафов ръководи държавното обвинение вече близо три години като "временен" ръководител, а законовият му ограничителен шестмесечен срок изтече още през юли 2025 година.

Днес правосъдният министър настоява за нова процедура, която да съдържа максимални гаранции за независимост и да се доближава до избора на титуляр. Изборът обаче отново трябва да бъде направен от същия състав на ВСС, който търпи остри обществени критики за своята легитимност. Подмяната на един временен ръководител с друг временен такъв създава реален риск от превръщане на безвремието в постоянна и удобна за статуквото практика.

Процедурни хватки и обществен натиск

Докато пред сградата на съвета се провежда протест на инициативата "Правосъдие за всеки" при засилено полицейско присъствие по улица "Екзарх Йосиф", вътре кадровиците демонстрират категорично нежелание за поемане на отговорност.

По информация на БГНЕС, откриването на дебата от страна на министър Янкулов е посрещнато с пълно мълчание от членовете на ВСС. Атанаска Дишева е призовала правосъдния министър директно да предложи имена за гласуване, за да прехвърли отговорността, докато Огнян Дамянов е използвал процедурен ход, поставяйки под съмнение компетентността на Пленума да се произнесе по казуса. Този институционален пинг-понг показва ясно, че зад затворените врати на съвета липсва реална воля за решаване на структурните проблеми.