Депутатът настоява за публичен регистър на вътрешноболничните инфекции

Необходим е официален списък на хората, които приживе са дали съгласието си да станат донори на органи, за да се снеме тежестта от техните близки в критичен момент. Това заяви народният представител д-р Александър Симидчиев в студиото на предаването „Лице в лице“ по bTV.

Към момента българското законодателство предвижда възможност за даряване на органи при липса на изрично несъгласие. На практика обаче лекарите винаги търсят разрешение от семейството на пациента, изпаднал в мозъчна смърт. В страната функционира единствено списък на лицата, които официално са отказали да бъдат донори.

Тежестта на решението

По думите на Симидчиев, ако съществува списък на изрично съгласните, медиците няма да имат нужда да изискват одобрение от роднините. Той даде личен пример, споделяйки намерението си да изпрати текстово съобщение на дъщеря си с ясно волеизявление, че желае да дари органите си.

Депутатът подчерта, че през последната година в България не е реализирана нито една трансплантация от жив донор, а списъкът на чакащите включва 923 пациенти. Според него страната ни разполага с потенциал за установяване на 300 до 600 случая на мозъчна смърт годишно, но реално се регистрират десетократно по-малко. Като основна причина той посочи неадекватното финансиране на дейността и липсата на мотивация у болничните директори. Симидчиев предложи и структурна промяна – превръщането на отдела за трансплантации в самостоятелна изпълнителна агенция.

Скритият проблем с инфекциите

Високият дял на вътрешноболничните инфекции у нас е сред основните причини живото донорство често да се извършва в чужбина, коментира народният представител. Той настоява за създаване на публичен регистър, в който всяко лечебно заведение да обявява данните си за подобни инфекции, каквато е практиката в световен мащаб.

Проблемът най-често е свързан с полирезистентни щамове, чийто произход от конкретна болница лесно може да бъде доказан. Целта на подобна прозрачност не е наказателна, а превантивна, за да се стимулира споделянето на грешките и подобряването на средата.

Системни дефекти и източване на каси

Коментирайки разследванията за източване на Здравната каса от пловдивската болница „Свети Георги“, Симидчиев посочи, че това не е изолиран инцидент, а симптом на дефектна система. Данни за нарушения в същото лечебно заведение има от три години.

Депутатът подчерта, че фокусът трябва да се насочи към финансирането на извънболничната помощ, където правилата са по-ясни и превенцията е водеща. Много медицински процедури биха могли да се извършват амбулаторно при значително по-ниски разходи, вместо бюджетът непрекъснато да налива допълнителни средства единствено в болничната система.