Бившият енергиен министър критикува компенсациите на служебния кабинет

Цените на черното злато могат да се върнат към оптимистичните нива от около 80 долара за барел в рамките на три месеца, но единствено при условие, че воюващите държави постигнат стабилно споразумение за мир. В същото време България губи ценно време в управлението на енергийната криза, а правителството раздава милиони без ясни критерии. Това заяви бившият енергиен министър Александър Николов в предаването "Офанзива с Любо Огнянов" по NOVA NEWS. Коментарът му идва на фона на безпрецедентен шок на международните пазари, където петролът тип Brent поскъпна с близо 50% само през март, а световните анализатори предупреждават за цени до 200 долара за барел до лятото при продължаващ конфликт.

Закъснели мерки и пари "на калпак"

Николов отправя остри критики към служебния енергиен министър Трайчо Трайков и кабинета на Андрей Гюров заради мудните реакции в енергийния сектор. Според него забавянето вече създава структурни проблеми. "Най-големият проблем е, че се загуби много време, като се убеждаваше обществото, че всичко е наред. Бавенето създава проблеми в управлението на енергийния сектор", коментира бившият министър.

Той изрази сериозни резерви относно обявения от правителството пакет от компенсации за бизнеса на стойност 100 милиона евро. Според новия механизъм енергийните компании могат да получат подпомагане до 50% при цени над 63 евро за мегаватчас. Николов определя тази стъпка като прекалено щедра. "Не е ясно дали системата разполага с необходимите средства за подпомагане. Не е посочено кои индустрии и при какви условия ще се подпомагат, нито има критерии за енергийна ефективност", подчертава той, предупреждавайки, че кабинетът върви към опасно "раздаване на пари на калпак".

Скритият буфер на рафинериите

Експертът обърна внимание и на идеята средствата за компенсации да се генерират от повишените приходи на държавните дружества. Спирането на износа от българските рафинерии обаче води до сериозен срив в техните печалби на фона на огромно търсене и високи цени в съседните държави. "Това е неизползван буфер, който вместо да реализира приходи, води до бъдеща задлъжнялост", отбелязва Николов.

Той обяснява, че сравнително по-ниските цени на горивата у нас спрямо Германия и региона се дължат на собствения ни производствен капацитет и по-ниските данъчни ставки. "Защитата на вътрешния пазар може да е ефективна, когато става въпрос за вътрешна консумация, а не за износ. Крайно време е тези, които говорят за позитивни мерки за икономиката, да разберат разликата между вътрешна консумация и износ, защото не е особено сложно", призова бившият енергиен министър. По думите му намаляването на акциза и отлагането на тол таксите имат силно ограничен ефект, тъй като от тях печели основно международният транзитен трафик, а не българският потребител.

Европа пред лицето на стагфлация

Анализирайки глобалната картина, Николов предупреждава, че светът навлиза в период на мащабно геоикономическо пренареждане, чиято най-голяма жертва ще бъде Европа. Според него най-вероятният сценарий не е просто временна рецесия, а тежка стагфлация – разрушителна комбинация от стопански застой и галопираща инфлация. Икономическият удар ще бъде най-осезаем върху индустриалните гиганти на Стария континент, докато страните от Централна и Източна Европа имат шанс да смекчат шока благодарение на по-гъвкави търговски връзки.

Ударът върху земеделието и храните

Не по-малко критична остава ситуацията с природния газ, който е основна суровина за производството на азотни торове. Николов подчертава, че ограниченията върху руския износ и рекордните цени на синьото гориво принуждават фермерите да ограничат торенето. Това неминуемо ще доведе до драстичен скок в цените на хранителните продукти в Европа още през следващите няколко месеца. Експертът е категоричен, че диверсификацията на доставките изисква дълго технологично време, с което континентът в настоящата взривоопасна ситуация просто не разполага.