Всеки превозвач ще калкулира риска от дроновете

Атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море ще доведат до по-високи транспортни разходи и по-скъпи застраховки, а сметката в крайна сметка ще бъде платена от крайния потребител. Това заяви бившият министър на енергетиката Александър Николов в студиото на предаването "Денят ON AIR" по телевизия Bulgaria ON AIR. Повод за коментара му е инцидентът от предходния ден, при който плавателните съдове "Алфа Ватан" и "Ейбъл" бяха поразени в изключителната икономическа зона на България край Бяла, като единият от тях потъна.

Икономическата цена на несигурността

Според Николов трагедията с жертвите не бива да се превръща в политическа дъвка в навечерието на изборите. Той е категоричен, че всеки превозвач вече ще калкулира новия риск при определянето на цените на товарите и доставките.

Бившият енергиен министър направи паралел с напрежението в Близкия изток, отбелязвайки, че при тесни търговски маршрути е достатъчен само един инцидент, за да се повишат разходите за целия пазар. "При блокирането на Ормуз още тогава беше обяснено, че е достатъчно само един кораб да бъде ударен, за да се повиши цената за всички. Черно море не прави изключение, зоната България – Румъния – Украйна също", коментира Николов в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той припомни и политическите решения от миналото, когато бивши премиери са отказвали Черно море да се третира като военна зона и са настоявали за платноходки вместо за реални съоръжения за защита. "Наличието сега на лодки и платноходки показва колко е 'защитена', в кавички, нашата икономическа зона и водите на България", подчерта той.

Липса на контрол и натрупани дългове

По-високите рискове за корабоплаването неизбежно се пренасят по веригата на доставките и оказват инфлационен натиск върху цените на основните ресурси. "В каквито и да е пазарни или извънпазарни условия, всичко накрая се плаща от крайния потребител", заяви Николов. Той предупреди, че с наближаването на зимните месеци хората все по-трудно ще понасят удара от растящите комунални разходи, които в момента се смекчават единствено благодарение на натрупани дългове към финансовите институции и неясно разпределен кредитен ресурс.

Относно съмненията за изкуствено надуване на цените на горивата по бензиностанциите, бившият министър посочи, че държавата разполага с четири мощни механизма за контрол върху рафинерията: фигурата на управителя, златната акция, Министерството на икономиката и Министерството на финансите. Според него управляващите бягат от неудобния разговор защо при наличието на тези лостове се купува по-скъп петрол. Николов даде пример, че при управлението на държавата задълженията на правителството са достигали около 200 милиона лева, което ясно показва дали държавното участие е по-ефективно от чисто корпоративното управление.

Как държавата може да свали цените

Александър Николов изрази разочарование, че в момента липсва нормален диалог за конкуренцията и прозрачността. "Много е удобно винаги случващото се да се обяснява с външни фактори", посочи той, припомняйки, че в най-тежките месеци на 2022 година, след началото на войната в Украйна, енергийният сектор е генерирал огромен ресурс за страната, а цените в България, изчистени от акцизи, са били сред най-ниските в Европа.

За да не се стига до цена от 2 евро за литър дизел, според него държавата трябва да предприеме конкретни стъпки. На първо място той посочва повишаването на експортния потенциал, а на второ – създаването на единен орган за взимане на решения, който да консолидира експерти от министерствата на икономиката, финансите и енергетиката, както и самите оператори. "Може процесът на управление от входа на ресурса в рафинерията до крайния потребител да бъде по-ефективен. Има значително място за оптимизиране", категоричен бе бившият енергиен министър.