Три дни, три сцени и над 5 декара национален трибагреник, озвучен от 400 каба-гайди. Така след 9-годишно прекъсване се възражда Роженският събор, предаде БГНЕС.

От 17 до 19 юли, на близо 700 декара площ, сърцето на Родопа планина ще приюти не само занаятчии и животновъди, но и над 3000 певци, свирачи, танцьори и изпълнители от всички етнически групи в цялата страна. В мобилни експозиции ще бъдат подредени музейни изложби и етнографски сбирки, разказващи историята на Роженския събор.

За пръв път ще бъдат показани 350 престилки и народни носии. Автентичните облекла са от колекцията на Ангел Низамски и са събирани в продължение на 32 години. Емблематично събитие, което съхранява паметта и носи идентичността на българската нация, очаква и над 350 хиляди туристи.

"Родопската песен стига до небесата и по-красиво от това нещо няма. Тя покорява всяко дворче, планина и долинка. Надявам се, че и този път в Рожен ще е така и ще се радваме на песните, традициите и фолклора", каза голямата народна певица Валя Балканска, която покани всички да се присъденият към събора.

Националният събор на народното творчество и животновъдство "Рожен" 2015 ще съчетае бита и културата на българската нация. Сцените отново ще се изпълнят с музиканти за Националния фолклорен конкурс за певци, инструменталисти, народни танци, обичаи и словесен фолклор.

Ще се представят различни видове традиционни занаяти, местни обичайни ястия и печива. Посетителите на събора ще видят породисти овце, кози, овчарски кучета, говеда, биволи, млечни и месни храни от фермата, селскостопанска техника и оборудване в специализирани изложения.

В програмата на събитието са включени фермерски състезания по доене и стрижба на овце, по теглене на товари от коне тежковози, по майсторско обезкостяване на агнета, народни борби, шоу с кучета.

На Рожен ще бъде и прабългарската школа "Багатур", която ще демонстрира конни и бойни умения, мрежа "Хлебни къщи" ще покаже "Театър на трохите", а Ути Бъчваров ще сготви най-големия родопски курбан. Вечерите ще завършват с грандиозни концерти, нестинарски обреди и народни веселби.

Съборът води своето начало от стари времена, когато на роженските поляни са почитани стари черковища, свързани с християнски светци, чиито празници са в рамките на юли и август. През 1898 г. свещеникът от с. Соколци отец Ангел Инджов, пръв дава идеята за общ събор по тези земи.

Така Рожен става място, където веднъж в годината близки, роднини и приятели могат да споделят болка и радост.

Неусетно поколенията превръщат тези сбирки в традиция, организирайки родови и дружески срещи на родопчани - не само населяващи околността, но и изселени във вътрешността на страната. Изминават 63 години и през август 1961 г. се провежда събор-надпяване в рамките на три дни.

Ражда се емблемата на Родопа планина - самобитният гайдарски оркестър "100 каба-гайди" с ръководител Апостол Кисьов.

Макар че през годините Роженският събор търси своята социална значимост чрез различни събори, той не губи същността си - да бъде средище и сцена за родопския фолклор.

Той акцентира върху съзвучието на традиция и съвремие, история и настояще, наследство и перспективи, за да бъде път към утвърждаването необятния български фолклор.