Натрупаната инфлация у нас гони 42% за последните пет години

Родната икономика навлиза в тежък ценови парадокс. Докато производствената инфлация на вътрешния пазар се срива почти до нулата, над една трета от търговците на дребно готвят нови увеличения на цените през следващите три месеца. Успоредно с това, едрият бизнес у нас притиска държавата за спешни финансови инжекции заради ескалиращия конфликт в Близкия изток, който заплашва да преначертае глобалната енергийна карта.

Парадоксът на "ценовата ножица"

Официалните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес, разкриват стряскащо разминаване между производството и крайните цени по рафтовете. Индексът на цените на производител скочи с общо 13% в първите два месеца на годината, но през февруари 2026 г. отбеляза драстично забавяне, нараствайки с едва 0.2%.

Въпреки това успокояване в заводите, търговците отказват да свалят цените. Точно обратното – бизнес климатът в сектора се влошава, а 34.1% от търговците на дребно категорично заявяват, че ще вдигат стойността на стоките до лятото. Тази тенденция се случва на фона на вече установените от Комисията за защита на конкуренцията спекулативни надценки при основните храни, достигащи до 90%. За крайния потребител ударът е безпощаден – статистиката отчита, че за последните пет години (от февруари 2021 г. до днес) натрупаната инфлация в България е стопила 41.8% от покупателната способност на населението.

Бизнесът иска спешни пари от държавата

Докато потребителите поемат тежестта на надценките, едрата индустрия насочи исканията си директно към хазната. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) и Съюзът на международните превозвачи (СМП) излязоха с ултимативно настояване служебният кабинет да активира мащабни антикризисни мерки.

Организациите изискват незабавно изпълнение на парламентарното решение от 13 март, което предвижда финансови компенсации за бизнеса заради ценовия шок при суровия петрол и природния газ, предизвикан от войната в Близкия изток. Според индустриалците инфлационният натиск се засилва, а липсата на държавна намеса крие риск от стагфлация и фалити.

Войната за петрола на Иран

Притесненията на родния бизнес са пряко свързани с глобалния геополитически трус. Конфликтът в Иран вече започна да руши логистичните вериги, като цената на авиационния керосин се удвои, изправяйки авиокомпаниите пред "перфектна буря" от съкратени полети и скъпи билети.

Ситуацията се нажежи допълнително след скандално изявление зад Океана. В свое интервю пред авторитетното издание Financial Times, бившият американски президент коментира директно намеренията на Вашингтон спрямо близкоизточната държава.

Доналд Тръмп: „Честно казано, най-много ми се иска да вземем петрола на Иран.“

Той стигна и по-далеч, сравнявайки възможните действия на САЩ срещу ключовия ирански експортен хъб на остров Харг с операцията във Венецуела, където американската администрация пое контрола над петролната индустрия след залавянето на Николас Мадуро по-рано тази година.

Милиони за отбрана вместо за регионите

На фона на задаващата се икономическа и военна несигурност, българското правителство направи безпрецедентен ход с европейските средства. В рамките на междинния преглед на Политиката на сближаване, София пренасочи 525 милиона евро от кохезионния си бюджет. Вместо за стандартно регионално развитие, парите ще бъдат налети в три критични сектора, отговарящи на новата геополитическа реалност – близо 177 милиона евро отиват директно за отбрана и киберсигурност, а останалите средства се насочват към управление на водните ресурси и иновации в малките и средни предприятия.