Санирането на блок „Ела“ удави надеждите на русенци

Националната програма за енергийна ефективност в Русе се превръща в трагикомичен сериал за едни, докато за други остава луксозна придобивка. Сигнал до Dunavmost разкрива скандални практики при санирането на блок „Ела“ в квартал „Здравец-Изток“, където ремонт за над 3 милиона лева води не до топлина, а до наводнения и мухъл.

„Иновацията“: Лепене върху прогнилото

Йордан Илиев, жител на злополучния блок, описва ситуацията като „пълна мърлящина“. Според неговия разказ, потвърден и от предоставения снимков материал, новата изолация се полага директно върху старата, която вече е компрометирана и прогнила.

При опит за конфронтация с техническия ръководител на обекта, отговорът е бил достоен за учебник по бюрократичен абсурд: „Така е заложено в проекта – върху старата изолация да донаждаме, за да стане 12 см“.

Този подход буди сериозни съмнения за качеството на проектирането или за „оптимизация“ на разходите от страна на изпълнителя. Оставянето на влага и мухъл под новата „европейска“ опаковка гарантира, че сградата ще продължи да се руши, но вече „енергийно ефективно“.

Двата свята: „Ела“ срещу „Явор“

Иронията става пълна, когато живущите в „Ела“ погледнат през прозореца към съседния блок „Явор“. Там, според очевидци, санирането протича по всички правила на строителството – старата изолация се премахва напълно, стените се почистват и едва тогава се полагат новите 12 сантиметра изолация.

Възниква логичният въпрос: Ако и двата блока се финансират по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), защо единият получава „VIP обслужване“, а другият – „кърпеж“?

Река в хола

Освен спорната технология на изолация, ремонтът на покрива на блок „Ела“ е довел до директни щети за собствениците на горните етажи.

"Разбутаха покривите и след дъжд тече като река в по-горните апартаменти", възмущава се г-н Илиев в сигнала си. Снимките, изпратени до редакцията, показват зловещи петна от влага и стичаща се вода по стените – резултат от „подобренията“, които би трябвало да повишат комфорта на обитаване.

Кой носи отговорност?

Докато изпълнителите вдигат рамене, позовавайки се на „проекта“, а Общината отчита процент изпълнение пред Европа, потърпевшите остават с кофите в хола и въпроса: „Кого да викнем да им инспектира работата?“.

Това не е първият случай на „ремонт на ремонта“ в Русе, но цинизмът, с който се оправдава техническото недомислие, достига нови висини. Ако проектът наистина предвижда запечатване на мухъла, то тогава проблемът не е в майсторите, а в тези, които са подписали заданието с парите на данъкоплатците.