Православната църква почита свети пророк Илия

На 20 юли, когато православният свят отдава почит на свети пророк Илия, точно 1 589 жители на община Русе отбелязват своя личен празник. Денят, придобил популярност в народния календар като Илинден, е традиционно съпроводен с дълбока почит към небесните стихии, строги забрани за работа и спомен за паметни исторически събития от българското минало.

Имениците в община Русе

Официална справка от отдел „Гражданско състояние“ показва, че най-многобройната група сред празнуващите в крайдунавския град са мъжете, носещи името на самия старозаветен пророк. Точно 622 русенци се казват Илия, а 494 са наречени Илиян. Сред дамите най-популярно е името Илияна, което с гордост носят 244 жени.

Повод за почерпка имат още десетки граждани, сред които 87 мъже с името Илко и 65 жени, кръстени Илка. Своя имен ден днес отбелязват също Илина, Илин, Илинка и Илчо.

Повелителят на небесните стихии

Християнската църква почита свети Илия като един от най-великите праведници. Още от древността светецът е определян като "Пророк и предсказател на великите Божи дела". В народните представи той се възприема като абсолютен господар на летните бури и градушки. Според преданията пророкът препуска по небето със златна колесница и изпраща огнени стрели, за да преследва ламята, която унищожава житата на хората.

Денят е съпътстван от строги правила. Традицията повелява на Илинден да не се извършва никаква селскостопанска работа, за да се предпазят хората от мълнии. Изключително популярно е и поверието, според което на този ден не бива да се влиза в морето, тъй като водата взима своите жертви като курбан за светеца.

Историческа памет и занаяти

Празникът има и силно изразено професионално измерение. Свети пророк Илия е закрилник на редица занаятчии – кожухари, самарджии и фурнаджии, които го приемат за свой патрон. По селата стопаните традиционно организират сборове и правят молебени за дъжд и плодородие.

За българите датата носи и дълбок исторически заряд, свързан с избухването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година. Въпреки че по стар стил събитието се е отбелязвало на 2 август, днешният ден остава неизменен символ и повод за преклонение пред героизма и саможертвата на въстаниците в борбата им за освобождение.